Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

И преди Мърсър да успее да отговори се шмугна през вратата и изчезна.

На другия ден Мърсър почака да стане единайсет преди да се обади в президентската библиотека в Хърбърт Кларк. Кели Хепбърн все още не бе дошла и когато ѝ позвъни, му отговори само гласова поща, така че той реши да започне разследването без нея.

Отне му няколко минути, докато обясни кой е и му намерят човека, който би могъл да му окаже съдействие. В края на краищата го свързаха с Шърман Смитсън, човек, който работеше от години за различни институти в Айова.

— Доктор Мърсър, трябва да призная, че не съм запознат с конкретната мостра — заяви Смитсън с носов глас — и че почти всичко, което имаме тук, са документи, а не минерали и камъни, но мога да проверя в базата данни, стига да проявите известно търпение.

— Ще ви бъда много признателен, господин Смитсън — отвърна Мърсър, решил, че ако започне да фамилиарничи и му заговори на малко име, разговорът може да бъде прекратен преждевременно. — Помощта ви ще е добре дошла, още повече като се има предвид, че разследването е свързано и с криминално деяние.

— Криминално деяние?

Мърсър си представи как Смитсън сбърчва нос, разбрал, че не става въпрос за възвишен академичен интерес. Вероятно бе избрал погрешен подход спрямо него. Побърза да замаже положението с нескопосана измислица.

— Е, може и да преувеличавам малко, но един определен колеж в Охайо може да получи доста солено писмо от декана по геология в университета в Пенсилвания, ако това, което наричаме мостра 681, е било изнесено оттам без официално разрешение.

— А, разбирам. — Смитсън определено изглеждаше умилостивен, след като въпросът бе сведен до дребна вражда между два университета. — Е, да се надяваме, че проблемът ще бъде решен. Какво конкретно искате от нас, доктор Мърсър?

— Всичко, което можете да ми кажете за мостра 681, но най-вече откъде се е взела и кога е постъпила в колекцията.

— Мислите ли, че е внесена лично от президент Хувър?

— Възможно е, но по-вероятно е да е някой негов служител или да му е пратена, за да се оцени стойността ѝ. На този етап няма как да зная.

— Аха, ясно. Сещам се за две места, където мога да проверя бързо, и за трето, което ще отнеме известно време. Какво ще кажете да ми оставите телефонен номер и ще ви се обадя днес следобед, ако имам някаква информация. Това добре ли е за вас?

— Повече от добре — увери го Мърсър и даде номера на телефона си, като не пропусна да благодари още веднъж.

— Добро утро — каза Джордан и влезе в помещението.

Мърсър я бе чул да пуска душа преди двайсетина минути и очакваше да се появи. Носеше нови джинси и блуза с американския орел и качулка и бе обула бели кецове. За купени от друг човек блузата и джинсите ѝ стояха идеално.

— Добро утро — отвърна той. Хари само помаха вяло от бара. Беше петък и кръстословицата бе от трудните. — Как сме днес?

— Доста по-добре.

— Искаш ли кафе?

— Божичко, да. И честно казано, умирам от глад.

— Някой трябваше да донесе понички — оплака се Хари, — но Кели още я няма.

— Провери в хладилника — каза Мърсър. — Не зная какво са домъкнали гостите на стареца за оргията онази вечер.

— На стареца, а? — Хари махна презрително с ръка. — Две от онези момичета нямаха още осемдесет. А що се отнася до оргията, сините бонбонки, дето си ги подавахме, не бяха виолетки.

Джордан видимо трепна.

— Май вече не съм толкова гладна.

— Аз също ще се въздържа за известно време — присъедини се Мърсър.

Хари се захили като котарак, изправи се и каза на Джордан:

— Ела, миличка. Долу има доста храна и никой не е носил нищо синьо, освен боядисани коси. Мърсър, сипи ѝ кафе.

Мърсър сложи димяща чаша кафе на бара. Докато чакаше, позвъни на Кели Хепбърн и този път му отговориха. Беше сигурен, че е познал гласа.

— Агент Лоуъл?

— Да, кой се обажда?

— Филип Мърсър. Защо агент Хепбърн не е на телефона?

— Защото не може — отвърна безцеремонно човекът отсреща. — Тази сутрин имаше инцидент. Телефонът ѝ е счупен и прехвърлят всички разговори на мен.

Мърсър почувства първо страх, после и гняв. След всичко, което бе станало, нямаше начин Кели също да бъде въвлечена. Но преди да даде глас на подозренията си попита за състоянието ѝ.

— Още не зная. В хирургичното отделение на болница „Джордж Вашингтон“ е. Доколкото разбрах от фелдшера, който я е закарал, има счупен крак и е получила удар в главата.

— Някой я е блъснал и е избягал? — попита Мърсър, замислен за убийците от Минесота.