Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Трите врати срещу входа бяха от масивно дърво. Едната бе затворена, а другите две бяха изтръгнати от пантите. Помещенията зад тях очевидно бяха претърсвани набързо и безкомпромисно за вещи и документи, принадлежащи на Ейб Джейкъбс. В едната стая Мърсър видя поставени в рамка на стената дипломи на името на професор Джудит Мъри. Второто помещение се оказа работен кабинет на доктор Антъни Уоц. И двете стаи бяха пострадали от взрива, с разбити прозорци, но изглежда водата бе причинила най-много щети.

Мърсър предположи, че идването им е попречило на нападателя да влезе в третия кабинет, който сигурно принадлежеше на Ейб. Вероятно нападателите бяха знаели, че кабинетът му се намира някъде на този етаж, но не бяха били сигурни за точното местоположение и беше истинска проява на лош късмет за тях, че бяха претърсили първо другите две стаи. Ала Мърсър знаеше, че късметът невинаги сочи в една посока и че съдбата покровителства не само смелите.

Сложи нов патрон в затвора на пистолета и насочи дулото над мястото, където бе монтирана солидната брава. Както и по-рано изстрелът бе истинска агония за слуха и за миг надви несекващия вой на алармите. Мърсър изрита вратата и влезе в кабинета на Ейб Джейкъбс.

Помещението бе запълнено от пода до тавана с кашони с документи и книги. Още документи бяха разпилени върху малкия диван и на пода — истинска лавина от информация и бележки. Бюрото на Ейб бе заровено под купища научни списания и тетрадки. Стар компютърен монитор заемаше единия край на бюрото, двайсетгодишно чудо на техниката, което никога нямаше да се възстанови от изкуствения дъжд от тавана.

Мърсър не знаеше какво да очаква. Вероятно някакъв ключ към случващото се. Вместо това се изправи пред планина от възможни ключове. Всяка от тези книги, бележници и тетрадки можеше да съдържа данни за това, на което се бе натъкнал Ейб и което бе станало причина да го убият. Преди да дойде Мърсър се бе опасявал, че няма да има нищо, с което да се захване след взрива. Сега обаче бе изправен пред истински склад от информация, само дето не знаеше как да се възползва от него. Дори властите да му осигуряха пълен достъп до всичко това, щяха да са му нужни седмици преглеждане, сортиране и каталогизиране на информацията в папките, кашоните и чувалите на Ейб.

Имаше само един логичен начин на действие, при положение че времето им с Джордан бе ограничено. Той сграбчи кошчето за боклуци и изсипа от него няколко литра вода. На дъното останаха смачкани хартии и една потъмняла бананова кора. Каквото и да имаше в кошчето, надеждата да му помогне да разбере над какво е работил неговият доскорошен научен ръководител бе почти нищожна.

— Да вървим — каза той.

— Кошчето? — Джордан го погледна. — Само него ли ще вземеш?

— Ако се интересуваш от стари копия на „Международния журнал по прахова металургия“, чувствай се свободна да ги прибереш. Или някое от останалите прашасали издания. — Мърсър се обърна и излезе в коридора. Беше подгизнал и трепереше от студ. Погледна през рамо. Джордан го бе последвала, с полепнала по лицето мокра коса и пребледнели устни. В главата му изплува фразата „мокра кокошка“. Досети се обаче, че той едва ли изглежда по-добре.

Вместо да се върнат към атриума продължиха навътре в сградата. Мърсър отдели една минута, за да скрие пистолета над панелите на тавана при последната стая. Освен това изпразни кошчето и прибра смачканите хартийки — без банановата кора — под якето си. После с Джордан се спуснаха по пожарната стълба на първия етаж и излязоха през аварийния изход в хаоса на студентското градче.

— Дръж ръцете си вдигнати и куцай, сякаш си си ударила крака — предупреди я Мърсър, когато тръгнаха към паркинга.

— Какво? Защо?

— За да не ни застреля полицията и за да се измъкнем оттук преди някой да ни е заподозрял във връзка с всичко това.

— Но ние не сме направили нищо нередно — възрази Джордан. А после гласът ѝ потрепери и тя добави: — Ох, мамка му! Олеле!

— Какво има? — попита я загрижено Мърсър, обърна се и видя, че очите ѝ са разширени от болка и объркване. Беше се опитала да вдигне ръце, но не можеше да повдигне лявата над рамото.

— Не зная. Нещо с ръката ми. Направо ще умра от болки.

Той се огледа. На паркинга по-нататък полицейските коли бяха блокирали достъпа до научния център, а зад кордона вече се подреждаха линейки, за да приемат жертвите. Една полицайка ги забеляза и им замаха с ръка. Партньорът ѝ държеше насочена към сградата пушка.