Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър прегледа за миг ръката на Джордан. Не виждаше никакви външни следи от нараняване. Аленото ѝ кожено яке не бе разкъсано от куршуми, под него също нямаше кръв. Предположи, че си е навехнала ръката, когато я бе съборил на стълбите, и че в най-лошия случай има счупена ключица. Нито едно от тези състояния не заплашваше живота ѝ.

— Не обръщай внимание засега — посъветва я той. — Зная, че те боли, но трябва час по-скоро да се измъкнем оттук, иначе може да ни задържат поне няколко дни. Ясно?

Тя прехапа устна, жест, който според Мърсър бе неустоим при всяка жена. Очите ѝ се насълзиха, но въпреки това кимна храбро. С понижаването на нивото на адреналина в кръвта ѝ болката щеше да се усилва.

Тръгнаха отново и Мърсър започна да куца, докато заобикаляха сградата на научния център и доближаваха паркинга.

— Побързайте — подкани ги полицайката, когато я наближиха. Очите ѝ бяха скрити зад огледални очила, косата ѝ — прибрана под шапката. Тя им махна към скупчените отзад коли.

— Ударих си коляното — оплака се Мърсър, когато се озоваха на сигурно място зад патрулката.

— Какво стана? — попита го полицайката, без да обръща внимание на оплакването му.

— Не зная. — Мърсър говореше припряно и изплашено, с изтънял глас на човек, който едва си сдържа нервите. — Бяхме на втория етаж. Чухме нещо долу, после силна експлозия. Трябваше да претичаме покрай помещението, където беше взривът, и докато минавахме, отвътре проехтяха изстрели. Поне така ми се стори, защото бяха някак си… приглушени. После имаше два силни трясъка. Бум и след малко пак бум. Тогава вече бяхме на стълбището. Там паднах и си ударих коляното. Съборих и Джордан. Тя казва, че я боли рамото. — Обърна се към нея. — Ужасно съжалявам, Джорд.

— Поне вече сме в безопасност — отвърна тя и го погали по рамото, сякаш за да го успокои. — Това е най-важното.

— Видяхте ли някой или нещо? — попита полицайката. Оглеждаше втренчено Мърсър, сякаш е заподозрян. Той уж случайно разкопча якето си, за да ѝ покаже, че издутината под него не е от оръжие, а от документите, които бе събрал в кошчето на Ейб.

— Не. Нищо. — Направи се, че едва сега е забелязал колко са измокрени документите. — Божичко! Тези ми трябваха!

— Моля ви, сър, съсредоточете се — каза полицайката.

— Ох, ужасно ме боли ръката — обади се и Джордан и потърка с театрален жест лакътя си.

— След малко ще се погрижим за вас — увери я полицайката и пак насочи вниманието си към Мърсър. — Сигурен ли сте, че не видяхте нищо? Някои свидетели разказваха, че из градчето се преследвали две коли.

— О, не, нищо не видяхме — отвърна Мърсър все така загледан отчаяно в мокрите документи. — Нали ви казах, че бяхме на втория етаж. Горе настъпи суматоха, после чухме експлозията. С Джордан побягнахме в обратна посока веднага щом се включи противопожарната инсталация и изгаси пожара в коридора. После чухме изстрелите, а след това дойдохме тук. — Той я погледна с детска невинност.

Сега вече полицайката не гледаше с такава подозрителност този почти истеричен мъж и жената, която го галеше, за да го успокои. Вероятно вече ги беше категоризирала като невротичен гей и жена, която има много повече кураж от него.

— Сър, имате ли някакви документи?

— Горе в куфарчето — отвърна без колебание Мърсър.

Жената понечи да зададе следващия въпрос, но радиостанцията ѝ изпука. Тя изслуша кодовото запитване, което произнесоха от другата страна, и заговори в микрофона на рамото си:

— Не, нищо засега. От сградата излизат само студенти и преподаватели. — Отново се заслуша. — Прието. — Махна с ръка на Мърсър и Джордан. — Вървете отзад при пожарните. Там има линейки, които ще ви откарат в Презвитерианската болница, ако сте пострадали сериозно.

— Благодаря ви — отвърна Джордан, преметна здравата си ръка през раменете на Мърсър, притисна се към него и го поведе зад полицейската барикада.

— Не се съмнявай, че ще получиш Оскар — прошепна ѝ Мърсър, докато се отдалечаваха от сградата на научния център.

— Играла съм мисис Хигинс в колежа — отвърна тя.

— Кой?

— „Моята прекрасна лейди“. Мисис Хигинс. Майката на Хенри Хигинс. — След като видя, че обясненията ѝ нямат успех, тя се отказа. — Но и ти не се справи зле.

— Опитах се да подражавам на Харви Уейнстейн от „Денят на независимостта“.

— Харви Фирстейн — поправи го Джордан. Лицето ѝ бе пребледняло, но не от студа. Придържаше наранената си ръка и присвиваше устни. — Уейнстейн е филмов продуцент.