Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Дневникът на Бартън е изтрит от Дейта-Тран - каза Уилсън. - Всичко е изчезнало. За подобно нещо е нужно много високо ниво на достъп и много умения. Вие имате властта да го направите. Мотивът ви е бил да подкопаете влиянието на Бартън върху Г. М. - Уилсън се приготви да нанесе убийствения си удар. - Помолили сте Андре да декодира свитъка Исая още преди да бъда прехвърлен. Открихме бележките му в системата на „Ентърпрайз Корпо- рейшън“. И изглежда, че сте действали без разрешението на дядо си. Следователно сте имали мотива, връзките и средствата да унищожите мен, Бартън и мисия Исая.

Джаспър го гледаше и мълчеше.

- Но въпреки това вие не сте човекът зад всичко това - каза Уилсън. - Вярно, всички улики сочат към вас. Но вие не сте убиецът на Бартън.

Напрежението на лицето на Джаспър внезапно изчезна.

- Ох, слава богу.

- Тогава кой? - попита Г. М.

- Някой, който има интелекта да разшифрова текста на Исая. Някой с достатъчно власт и познания да изтрие дневника на Бартън. Член от Меркуриевия екип с техническата способност да устрои капан на Бартън в лабораторията по начин, който дори Бартън не би могъл да предвиди. И най-важното, някой достатъчно амбициозен и ловък, за да види предимствата на пътуването във времето. - Уилсън изгледа един по един четиримата на първия ред. - Човек, готов да направи всичко, за да постигне целта си.

Уилсън посочи.

- Карин Търнбери, вие сте убиецът на Бартън Ингърсън.

- Това е нелепо - тихо отвърна Карин. В гласа ѝ нямаше дори намек за смут. - Просто се опитвате да объркате нещата.

Уилсън й се усмихна.

- Вие сте го направили, Карин.

- Защо ми е да убивам Бартън Ингърсън?

- За да си издействате помощта на Меркуриевия екип.

- И за какво ми е помощта им? - хладно попита тя.

- Защото само по този начин бихте могли да ги убедите да проведат друг експеримент с пътуване във времето.

- Това е нелепо...

- Вие имате способността и интелекта да разшифровате бележките за мисията - каза Уилсън.

- Всички в тази стая могат да го направят - отвърна тя съвсем спокойно.

- Кой по-добре от вас би могъл да знае къде се намират файловете на Бартън и какъв е кодът за достъп? Нищо не би ви попречило да ги изтриете, ако решите.

- Всеки с необходимото ниво на достъп би могъл да го направи - моментално възрази тя.

- Вие имате неограничен достъп до лабораторията. Никой не познава по-добре от вас генераторите на електромагнитно поле.

Карин най-сетне показа известни емоции и вдигна ръце.

- И какво, ако съм го направила? Това не означава, че съм убила Бартън. Пък и точно тук обвинението ви се разпада. Нямам никаква причина да попреча на глупавата ви мисийка. Защо ми е да го правя?

Уилсън се обърна към Джаспър.

- Затова подменихте лещите ми, нали? Защото Карин ви е казала. Тя ли ви помоли да го направите?

Джаспър не отговори.

- И какво, ако съм го помолила? - обади се Карин. - Това също не доказва нищо. Разследването на смъртта на Бартън не откри нищо. Всички тук знаят, че в самата лаборатория няма наблюдателна техника.

- Вие сте убили Бартън - каза Уилсън. - И сте инсценирали нещата така, че да изглежда като злополука. Целта ви е била да накарате Меркуриевия екип да ви помага в манипулирането на миналото. Нека позная. Казали сте им, че ако ви помогнат, заедно бихте могли да спасите Бартън. Именно затова сте изпратили Клайнберг да ме спре - за да оставите пътищата през времето отворени.

- Нямате доказателства - каза тя.

- Напротив, Карин, имам. Клайнберг ще потвърди, че вие сте си осигурили услугите му преди смъртта на Бартън. Това доказва, че сте планирали всичко. Това е една от критичните ви грешки.

Карин запази самообладание.

- Каква ми е ползата от пътуването във времето, ако самата аз не мога да го използвам?

- Много се радвам, че попитахте. - Уилсън откъсна поглед от нея. - Кажете ми, Дейвин, колко време би било нужно да промените генетично Карин в Ген-ЕП кандидат?

- Месец и половина - притеснено отвърна той. - Може би по-малко.

- Лесно ли е да се направи?

Дейвин свали очилата си и започна да ги върти в ръцете си.

- Не отговаряй! - изръмжа Карин. - Той се опитва да те изиграе!

- Не се безпокойте, Дейвин - каза Уилсън. - Виждам го в очите на Карин. Ген-ЕП процесът вече е започнал, нали? - Цветът на ириса ѝ беше различен от онзи при първата им среща в университета в Сидни. - Можем да прегледаме записите на охранителните системи, ако желаете.

На Дейвин не му оставаше друго освен да признае.