Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Декодирането - прошепна Уилсън. - Как върви?

Като последно средство професор Оутър използваше Дейта-Тран за прилагането на гигабитовия алгоритъм от Медния свитък. Декодирането се беше оказало много по-сложно, отколкото очакваше. И макар че Дейта-Тран не бе толкова сигурен, колкото им се искаше, двамата отчаяно се нуждаеха от изчислителната му мощ.

- Трябва ми още време! - нервно прошепна Оутър.

Сърцето на Уилсън туптеше силно. На всяка цена трябваше да разберат защо Висблат бе искал вторият портал да не бъде задействан. Информацията бе жизненоважна.

- Направи всичко по силите си, професоре - отвърна Уилсън, като се мъчеше гласът му да звучи окуражаващо. В действителност обаче безпокойството му започваше да надделява.

Вратата към кабинета на Г. М. се отвори и старецът се появи с тържественост, присъща на кралска особа. Беше с черен костюм и с бяла вратовръзка. Русата амазонка Синтия крачеше от лявата му страна, а отдясно го съпровождаше също толкова красива млада брюнетка. Бяха поразително трио - невероятно младите и красивите водеха невероятно стария. Двете жени съпроводиха Г. М. до стола му и той се настани без нито една дума начело на масата. Спътничките му безмълвно се оттеглиха и затвориха двойната врата.

Г. М. направи справка с часовника си и погледна свирепо към другия край на стаята.

- Началото не е особено добро. - Наведе се заплашително напред. - Господин Даулинг, не обичам да ме карат да чакам. Единствената причина да се съглася на тази среща е жадното ми любопитство.

Нагласи бастуна между краката си и даде знак срещата да започне.

Раздразването на стареца беше риск, който трябваше да се поеме - днес никой не трябваше да се чувства удобно. Уилсън се загледа в членовете на екипа, седнали от другата страна на масата, до един с лабораторни престилки. Само Джаспър беше със скъп италиански костюм, чийто сив цвят се подчертаваше от червената вратовръзка и червен карамфил. На Уилсън му се стори интересно, че за първи път вижда двамата Тредуел облечени различно.

- Много жалко, че Бартън не може да види това - каза Уилсън и огледа лицата на присъстващите. Нищо.

- Всички прочетохме доклада ви, господин Даулинг - каза Джаспър. - В него има доста необичайни твърдения. Надявам се, че ще бъдете в състояние да ги подкрепите с доказателства.

Г. М. направи знак на внука си да млъкне и нареди:

- Да започваме, господин Даулинг.

Уилсън забарабани с пръсти по масата, след което се обърна към всички:

- Сигурно се питате защо е свикана тази среща. Отговорът е прост - за да открием убиеца на Бартън Ингърсън.

- Смъртта на Бартън беше разследвана - с равен глас каза Г. М. - Беше установено, че е станал жертва на инцидент.

- Смятам не само да докажа, че Бартън е бил убит - уверено каза Уилсън, - но и да изоблича виновника за убийството му. - Спря погледа си върху всеки присъстващ. - И точно сега този човек се намира в тази стая.

Всички замърмориха.

- Точно така! - настоятелно каза Уилсън. - Замислилият убийството на Бартън се намира в тази стая!

- Тишина! - надвика глъчката Г. М. Мърморенето бързо утихна. - Господин Даулинг има думата докато аз не остана напълно удовлетворен от ситуацията. Но искам да ви предупредя, господин Даулинг. Вече съм в лошо настроение. Времето ви е малко, а търпението ми е на изчерпване. Ако се окаже, че грешите, вие и вашият странен приятел ще загазите сериозно.

Думите му нарушиха концентрацията на Оутър и той се огледа и попита:

- Кой странен приятел?

Г. М. тропна нетърпеливо с бастуна си.

- Започвайте, господин Даулинг!

Поставеният под още по-голямо напрежение Оутър отново започна да трака трескаво на малката клавиатура. Не можеше да си позволи времето и лукса да се обижда.

- Бартън беше - започна Уилсън, като се мъчеше да протака колкото се може повече, - най-добрият от всички. Алтруист, голям мислител, винаги щедро споделящ мъдростта си. Светът определено стана по-бедно място без него. Всички ние му дължим благодарност за едно или друго. И това е още една причина да приемем положението сериозно. - Изгледа тринайсетте души пред себе си. - Както прочетохте в доклада ми, бях пратен назад във времето. Бартън направи промени в транспортната капсула. Задачата ми беше да възстановя честотата на Шуман.

Думите му бяха посрещнати с мълчание.

Уилсън потупа Оутър по рамото. Професорът веднага натисна един клавиш и над заседателната маса се появи триизмерно изображение, показващо честотата на Шуман според Сеизмологичния център на Северна Калифорния. Графиката показваше стойностите за последните сто и двайсет години.