Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Трябва ми свидетел. Изчакай тук!

- Защо мислите, че Бартън е бил убит? - попита Г. М.

- Бил е убит! - упорито отвърна Уилсън. - И вие го знаете.

Макар да реагираше енергично, в действителност се чувстваше като изгубено дете. Имаше да анализира толкова много неща, толкова различни гледни точки. Сърцето му блъскаше като бясно; обхващаше го паника. Беше изправен пред конспирация - точно както бе казал Висблат.

- Вие искате отговори, Г. М. Аз също. Но това ще отнеме време. - Уилсън имаше чувството, че главата му ще се пръсне.

- Знаете ли колко ми струва тази ваша глупост? - каза Г. М. - Набъркахте се в самото време. Присъствието ви тук го потвърждава. И в резултат Бартън умря. Замислихте ли се изобщо, че онова, което правите, е погрешно?

Лицето на Бартън се появи в съзнанието на Уилсън.

- Не - отвърна той. - Нито за миг.

През следващите две минути разговорът забуксува. Г. М. сипеше обвинения, а Уилсън се опитваше да спечели време, за да помисли.

- Защо да ви давам повече време? - попита Г. М.

- Бартън ми беше приятел.

- Познавахте се само от две седмици - изсумтя Джаспър.

Г. М. тропна с бастуна пред краката на Уилсън.

- Това няма нищо общо! Ще отговорите на въпросите ми!

- Опитахте се да саботирате мисията ми - обвинително каза Уилсън.

- Няма такова нещо! - отвърна Г. М.

- Изпратихте във времето друг пътешественик, който да ме спре!

Г. М. отстъпи половин крачка назад.

- Не съм пращал никого!

Уилсън се вгледа в очите на стареца.

- В такъв случай не разполагате с всички факти, нали, Г. М.? - Тонът му беше толкова снизходителен, колкото посмя да си позволи. - Там ме чакаше един човек. Човек, изпратен от това време. Затова знам, че Бартън е бил убит. В миналото ми бе казано, че е бил убит, при това съвсем недвусмислено.

- Това е абсурдно - измърмори Джаспър.

Г. М. се обърна към Уилсън.

- Казали са ви, че е бил убит, така ли?

- Точно така. Научих го преди да се върна тук. - Уилсън замълча за момент. - Ето как виждам нещата, Г. М. Имате два избора. - Той вдигна пръст. - Можете да ми се доверите. Така и двамата ще научим истината. - Вдигна втори пръст. - Или можем да се разправяме и няма да ви кажа нищо. - Погледът му не се откъсваше от стареца. - Трябват ми четирийсет и осем часа.

- Защо ви е нужно време?

- Замислилият убийството на Бартън е тук - отвърна Уилсън. - Ако изиграем картите си правилно, може да го разкрием.

- Няма да преговаряме - решително заяви Джаспър. После зашепна в ухото на дядо си, но старецът му махна да се разкара.

- Готов съм да ви дам двайсет и четири часа, господин Даулинг - каза Г. М.

- Четирийсет и осем - заинати се Уилсън. - Два дни не са много време на общия фон на нещата. Важна е истината.

Последва дълго мълчание.

Накрая Г. М. се предаде.

- Държа обаче да науча всичко. Всичко - и сме партньори. Разбрахте ли ме?

Реално погледнато, Г. М. не контролираше положението. И това положение не му се харесваше, ако можеше да се съди по описанието на шефа на „Ентърпрайз Корпорейшън“, направено от Бартън.

За първи път от много време Уилсън започна да мисли ясно.

- Ще ми трябва достъп до всеки и всичко в сграда „Меркурий“. Свитъците от Мъртво море. Файловете на Бартън. Записите на системата за сигурност. - Замълча за момент. - Ще ми трябва и помощта на професор Оутър.

- Как можем изобщо да се доверяваме на Даулинг? - раздразнено викна Джаспър. - Това е глупаво.

Г. М. се обърна към внука си.

- Самият факт, че машината на времето е била свързана, доказва, че има нещо, за което не знаем. Защо иначе инфлаторът се е задействал? Господин Даулинг няма как да е бил замесен, нали? - Отново се обърна към Уилсън. - Имате ли нужда от нещо друго?

- Трябва да ида на едно място, където ще мога да мисля - рече Уилсън. - Трябва ми хеликоптер. Хеликоптер, който да ме откара до връх Уитни. Именно там би отишъл Бартън.

Г. М. се усмихна.

- Там значи? - Но след миг усмивката му изчезна. - През цялото време с вас ще има охрана. - Погледна си часовника. - За мен въпросът е личен, господин Даулинг. Искам да знам истината. - И закуцука към изхода, следван от внука си. - Ще се свържа с вас - каза на излизане.

- Пътуване във времето!? - избухна професор Оутър веднага щом двамата Тредуел излязоха. - Убийства!? Знаеш ли кои са тези двамата? Та това са шефовете на „Ентърпрайз Корпорейшън“! - Посочи вратата. - С тях не се сключват сделки! И никой не ги заплашва!

Уилсън помъкна професора към банята.

- Не можем да избягаме оттам - изстена Оутър. - Вече проверих!