Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Виждам, че са ви повишили - отбеляза Уилсън.

- Мога да отговарям единствено на въпросите, на които ми е разрешено - отвърна Дейвин.

- Откога съм тук? - попита Уилсън.

- От шест дни.

- Колко време ме нямаше?

- Пътувахте във времето двайсет и осем дни.

Точно толкова време Уилсън беше прекарал в миналото. Изчисленията на Бартън се бяха оказали абсолютно точни.

Ченето на професор Оутър увисна.

- Пътуване във времето ли?! Какви ги дрънкате?

- Къде е Бартън? - отново попита Уилсън. - Добре ли е?

- Казах ви. Не е на разположение. - Дейвин прочисти гърлото си. Личеше си, че е нервен. - Върнахте се преди шест дни. Когато се появихте в транспортната капсула, имахте огнестрелна рана в корема. Медиците ни ви вкараха в изкуствена кома, за да ви стабилизират. Първо ви поставиха в хипербарометрична камера, а после в йонизираща кабина за възстановяване на мускулния тонус. - Сякаш четеше написан текст. - Усилихме тракеноидите ви до нормалните нива. Когато се появихте в лабораторията... ами, изненадахте всички ни. Генераторът на електромагнитно поле беше изключен от захранването. Но въпреки това системите заработиха.

И млъкна.

- Това ли е всичко? - нетърпеливо попита Уилсън.

- Тук съм, за да ви съобщя, че всички знаят за мисия Исая - каза Дейвин.

- Това е повече от очевидно.

- Тредуел идват да ви видят. - Дейвин пак нагласи очилата си. - Искаха да ви подготвя с фактите. Очакват от вас отговори.

- Аз искам отговори! — изтърси Оутър. - Момчето явно не е на себе си! Пътуване във времето?! Някой би ли ми обяснил какво става? Мисля, че заслужавам да знам...

- Не сега, професоре - прекъсна го Уилсън.

- Сега ще ви прегледа медицински екип - каза Дейвин. - Тредуел искат да са сигурни, че е безопасно да се срещнат с вас.

- И затова пращат първо вас. Късметлия. - Макар че поводът за спор беше добре дошъл, Уилсън нямаше избор освен да се подчини. - Добре, Дейвин, нека докторите да дойдат. После... ще си побъбря с Тредуел. Очаквам го с нетърпение.

Професор Оутър се наведе към него и прошепна:

- Уилсън! Ако не ми кажеш какво става, се махам.

- Ще ти кажа, професоре. Обещавам. - Уилсън разгърна пижамата и погледна корема си. Мястото на огнестрелната рана още беше розово. Намръщи се, когато си спомни ледения допир, който го бе парализирал от кръста надолу. Надяваше се никога повече да не изпита подобно нещо.

Докторите дойдоха и цели двайсет минути го преглеждаха от глава до пети с какви ли не електронни джаджи. Уилсън правеше всичко по силите си да е любезен, но търпението му се изчерпваше. Накрая грабна таблета с медицинските си данни от ръцете на доктора, погледна ги и го подхвърли на професор Оутър, за да има с какво да се занимава.

Тримата доктори се опитаха да си върнат таблета, но професорът избяга в другия край на стаята. Получи се истински скеч - трима мъже с дълги бели престилки се препъват тромаво, докато гонят лудия.

- Моля ви! - викна единият. - Трябва да ни го върнете!

- Спрете го! - извика друг.

Професор Оутър им се изплъзна ловко.

- Не виждате ли, че чета?

След три обиколки на стаята го приклещиха в ъгъла, но Оутър се престори, че ще строши таблета, ако приближат и една крачка повече.

- Върнете го! - чу се заповеднически глас.

Уилсън се обърна и видя на прага Джаспър Тредуел.

До него стоеше Г. М. И двамата бяха с черни костюми на тънко райе и с редки черни карамфили на реверите. Ясен знак, че Бартън е сериозно загазил.

Г. М. посочи с бастуна си от слонова кост.

- Имате да давате много обяснения, господин Даулинг. Къде точно бяхте през тези двайсет и осем дни?

- Къде е Бартън? - твърдо попита Уилсън.

- Вие ще отговаряте на моите въпроси - каза Г. М.

- Няма да говоря с никого освен с Бартън.

- Бартън е мъртъв - хладно рече Г. М.

- Беше смъртно ранен преди две седмици - потвърди Джаспър.

На Уилсън му призля. Макар да бе подозирал подобен изход още от пристигането си, все пак изстина, когато го чу с ушите си. Предреченото от Висблат се бе сбъднало.

- Как е станало? - попита Уилсън.

- В лабораторията - отвърна Джаспър. - Злополука.

Думите на Висблат отекнаха в главата на Уилсън:

„Активирате ли втория портал, Бартън ще умре“.

- Не е било никаква злополука - рязко рече Уилсън. - Бартън е бил убит.

Всички се вцепениха.

Г. М. се обърна към докторите.

- Всички навън. Ти също, Дейвин.

Уилсън спря професор Оутър, който също се канеше да излезе.

- Остани, професоре.

- Бих предпочел да се махна - каза Оутър и понечи да тръгне към вратата. - Щом няма да ми кажеш какво става, се прибирам вкъщи.