Кристофър Райд - Честотата на Шуман

И спря насред изречението.

Защото Карин съвсем леко го докосна по ръката и погледите им за момент се срещнаха. Беше много дискретно, но Уилсън беше виждал и преди този контакт и изражение. По абсолютно същия начин ръката ѝ се бе задържала върху Бартън онзи ден в командния център. Карин искаше Джаспър да млъкне, но защо?

Г. М. натисна интеркома на ревера си и каза:

- Синтия, извикай охраната.

След секунди двама служители в сини униформи нахълтаха в заседателната зала. Явно бяха чакали отвън.

Джаспър посочи Уилсън.

- Арестувайте този човек!

Охранителите пристъпиха напред с готови за употреба тазери и електронни белезници.

- Пазете вратата - със спокоен глас ги спря Г. М. - Това е заповед.

Те незабавно се върнаха до вратата и застанаха мирно от двете ѝ страни.

Джаспър беше озадачен.

- Какво правиш?

- Млъкни. - Г. М. се обърна към Уилсън. - Моля, продължете, господин Даулинг.

- Причината ромбът на инфлатора да бъде включен е, че Меркуриевият екип в момента се готви да прати Клайнберг в миналото - каза Уилсън. - Не разбирате ли? Все още не са прехвърлили втория пътешественик във времето.

- Значи е все още тук? - попита Г. М.

- Явно е тук, ако все още никой не е бил прехвърлян - потвърди Уилсън.

Г. М. изгледа изпитателно учените.

- Наистина ли подготвяте втори пътешественик във времето?

Точно в този миг професор Оутър вдигна тържествуващо юмруци и извика:

- Открих! - На лицето му бе изписано абсолютно облекчение - изчисленията на Дейта-Тран най-сетне бяха готови. - Открих, Уилсън! - повтори той.

Уилсън пое дълбоко дъх. Много добре осъзнаваше, че всичко зависи от този момент.

- Защо Висблат е искал вторият портал да не бъде активиран? - попита той с надеждата, че ще получи така важния отговор.

- Ако честотата на Шуман е извън равновесие - възбудено рече професорът, - пътуването във времето е възможно. Но ако бъде възстановена - той посочи екрана - и ако всичко е в хармония, тоест под осем цяло и една десета херца, пътуването във времето през портала Стоунхендж става невъзможно.

Професор Оутър се пльосна изтощен в стола си - беше работил непрекъснато над трийсет и шест часа, за да намери отговора. Събра малкото си останала енергия, подръпна Уилсън за ръкава и написа на екрана:

Между другото, Уилсън... открих още нещо.

Трябва да поговорим!

Уилсън игнорира съобщението му. Вълнуваше го едно-единствено нещо - времевите портали бяха затворени и той никога повече нямаше да види Хелена.

- Значи прекратяването на мисия Исая означава, че пътуването във времето ще остане възможно - каза Г. М., който явно идеално разбираше ситуацията.

Изведнъж всичко стана съвсем ясно.

- Точно така, Г. М. - Уилсън се обърна към групата, сякаш беше класен ръководител. - Андре, ти знаеш къде е Клайнберг, нали? - Момчето не отговори. - Карин, бихте ли ми казали къде е той? - Тя седеше мълчаливо. Уилсън сви рамене. - Има ли доброволци? Клайнберг не може да е далеч. И когато го открия, той ще ми каже кой си е осигурил услугите му.

Изгледа всички един по един.

Вълнението на Андре растеше с всяка секунда.

- Андре, това е последният ти шанс - каза Уилсън. - Кажи ми къде е Клайнберг! Няма начин да се измъкнеш от истината...

Погледът на Андре се насочи наляво към Джаспър и Карин, сякаш търсеше напътствие от тях.

- Трябва да му кажем - нервно каза младежът. - Ще разбере...

Карин го зашлеви. Плесницата изплющя като бич.

- Спри! - изсъска Карин. - Не забравяй, че си член на Меркуриевия екип. И не забравяй какъв е залогът.

Андре се сви като уплашено кученце.

- Внимавай в картинката - добави тя.

В настъпилата тишина Уилсън погледна Карин - и го видя. Очите ѝ. Настръхна. Изведнъж всичко си дойде на мястото. Уилсън отпи глътка студена вода. Ръцете му трепереха.

- Г. М., желаете ли да научите истината? - попита той.

Старецът се изправи в стола си, готов за всичко.

- Да.

Уилсън внимателно-остави чашата на масата.

- Клайнберг ми каза, че Бартън ще бъде убит, ако отворя втория портал. Сега осъзнавам какво означава това в действителност.

Джаспър разхлаби вратовръзката си.

- Внимавайте, господин Даулинг.

- Джаспър, съжалявам, но всички улики сочат директно към вас - каза Уилсън.

Джаспър стана.

- Повече няма да търпя това!

- Вие подменихте контактните ми лещи.

Г. М. насочи басту на към внука си.

- Сядай! Искам да чуя какво има да каже господин Даулинг.

Джаспър погледна охранителите, изсумтя раздразнено, като си даде сметка, че няма как да се измъкне, и се подчини с неохота.