- Стойността на Средното царство е безкрайна. Два милиона таела за унищожаването на врага са като чаша вода от Императорския кладенец. Разходите са незначителни.
- Наистина ли смятате, че червените дяволи представляват заплаха за нас? - коварно попита Су Шун.
- Да, наистина - отвърна Цъ Си.
- Мисля, че е най-добре императорът да напусне Забранения град и за по-сигурно да се оттегли в родната Манджурия, северно от Великата стена - продължи Су Шун. - Щом, както твърдите, сме изложени на опасност, подобаващо е Небесният принц да отдаде почит на достойните си предци и да се моли за благополучие.
Цъ Си знаеше, че ако Сиен Фън напусне Забранения град, властта ѝ ще бъде сериозно ограничена. Строгият етикет на Великото вътре правеше трудна всяка аудиенция със Сина на небето, докато се намира в двореца. От друга страна, тя се радваше на почти неограничен достъп до него. Освен това не биваше да забравя и уговорката си със Сенге Ринчен - ако монголският господар постигнеше успех в отбраната, тя трябваше да легне с него не другаде, а в леглото на самия император. Научеше ли, че е дезертирала с двора в Манджурия, Ринчен вероятно щеше да изостави защитата на Средното царство. Но най-нежелателната от всички възможности бе Сиен Фън да замине на север без нея - в този случай Цъ Си щеше да изгуби целия контрол над императора и Су Шун със сигурност щеше да го настрои срещу нея.
- Синът на небето не бяга от противниците си - гордо рече Цъ Си. Тя погледна болния си любовник на високия трон и уморените му очи примигнаха към нея. - Синът на небето унищожава враговете си с меч или с коварство - драматично добави тя. - Той никога не отстъпва. Синът на небето е душата на тази велика империя. И точно сега се нуждаем най-много от него.
Сиен Фън успя да пусне само немощна усмивка на жената, в която се беше влюбил. Но тя бе достатъчна, за да покаже на Цъ Си, че разполага с пълната му подкрепа.
- Щом е така - обяви Су Шун, - не бива да се съгласяваме на никакви допълнителни отстъпки пред нашествениците. Трябва да им се даде урок и договорът от Тиендзин да бъде отменен. - Су Шун правеше нещата възможно най-сложни за Цъ Си. - Напълно съм готов да подкрепя плана ви, императрице, но условията трябва да са тези.
- Нужен е среден път - каза Цъ Си. - Щом червените дяволи са успели да овладеят всички крепости Дагу, този съвет трябва да изпрати пратеници, които да забавят нашествието на Елгин с ласкателства, заплахи и шикалкавене. Междувременно ще съберем огромна армия, която да не може да бъде победена от чуждоземните дяволи. Татарската кавалерия на всяка цена трябва да бъде изтеглена на север от Шанхай, за да задържи армията на лорд Елгин на югозапад от Тиендзин. Докато преговаряме, ще съберем допълнителна монголска и манджурска конница от провинциите. Ще използваме десетата от класическите Трийсет и шест стратегии - ще се усмихваме и ще крием кинжал зад гърба си. Ще маскираме силната си воля зад покорна външност.
- И когато сме готови, ще атакуваме - подкрепи я принц Кун. - Едва тогава ще обявим и наградата.
- Отличен план - заяви Су Шун. - Съгласен съм.
- Имате и моята подкрепа - каза генерал Лун.
- Първо ще се справим с червените дяволи - съгласи се Му Ин. - След това събраната армия може да се насочи на юг, за да се справи с тайпинските въстаници.
- Отличен план - призна принц И.
- Току-що ни поведохте по пътя към победата - каза Су Шун на Цъ Си, сякаш ѝ правеше комплимент. - Когато победим, ще бъдете наградена за вашия ум и коварство.
Цъ Си много добре разбираше какво има предвид той - ако стратегията ѝ се провалеше, щяха да ѝ предложат донесено в палисандрова кутия червено копринено въже, завързано на примка. Членовете на императорската фамилия не биваха обезглавявани заради провалите си като обикновени престъпници, вместо това им се предлагаше коприненото въже. До залез слънце на същия ден те трябваше да се обесят, в противен случай ги очакваше „смърт от хиляда порязвания”.
Му Ин продължи според традицията:
- Моля, станете. - Всички членове на военния съвет станаха от местата си. - Почитаемият съвет взе решение. Събрали сме се в Двореца на небесната чистота да предложим напътствия на Сина на небето. Тази благородна сграда някога е била дом на могъщия Циенлун, нашия най-почитан и уважаван бивш император и прадядо на могъщия Сиен Фън. Тази зала е специална за Сина на небето и преките му прадеди. Всички решения, взети на това свещено място, получават силата и закрилата на Циенлун и дядо му Канси. В качеството им на най-почтени и достойни от всички велики господари на Средното царство, днес ние ги молим за тяхната благословия, както и за твоята, Сине на небето.
Читать дальше