Кристофър Райд - Последната императрица

Всички погледнаха към болнавия Сиен Фън.

- Продължете - безсилно рече той.

Цъ Си вдигна поглед към четирите йероглифа, дръзко изписани над златния трон на Сина на небето. Джън Да Гуан Мин . Това означаваше „почтен и открит“. Дълбоко в себе си тя знаеше, че днес бе надхитрена и че животът ѝ е застрашен. Ако нещо се провалеше, нямаше да я спаси дори фактът, че е майка на следващия Син на небето. Сякаш гордото знаме на Цин, висящо от покрива, беше пародия на случилото се днес на това място - нищо между стените на Забранения град не беше почтено, когато животът на императора малко по малко напускаше тялото му. Просто хората с амбиции за трона се боричкаха да видят кой ще го заеме. Както в Забранения град имаше безброй стени зад стените, така и Средното царство бе заобиколено от врагове. В резултат имаше битки в битките както извън стените, така и между тях.

Британска щабквартира

8 км югоизточно от Тиенлзин

Китай

28 август 1860 г.

21:14 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 178

Както беше предсказал Рандъл, крепостта Жен вдигна бялото знаме без нито един оръдеен залп. Малко след това укрепленията Хай, Мен и Гао, следващите по големина, също сведоха знамената си пред могъществото на Британската империя. Крепостите Дагу, гордостта на морската защита на Цин, вече бяха изцяло в британски и френски ръце. Макар лорд Елгин да не го беше целил, купищата трупове, погребани в калта пред очите на обитателите на Жен, допълнително отслабиха решимостта на китайците да се сражават в една на вид обречена битка. И като се добавеше очевидното изтегляне на непобедимия Сенге Ринчен, защитниците не виждаха причина да остават на постовете си.

Така победата за лорд Елгин стана още по-невероятна. Не само че беше превзел Дагу с минимални загуби, но и другите крепости бяха непокътнати. Наред със запасите от храна и прясна вода, арсеналът на съюзниците се подсили от над четиристотин оръдия и мунициите към тях. Освен това бяха взели над 2000 пленници.

През изминалите четири дни британската щабквартира беше преместена по искане на Рандъл от Пей Тан до бреговете на река Хай, само на осем километра югоизточно от град Тиендзин. Французите се придвижваха покрай южния бряг на реката, а британците - покрай северния. Районът беше приятен, на югозапад от планините Иеншан, с по-сух климат, отколкото по крайбрежието. Зелените полета нямаха нищо общо с гъмжащите от комари тресавища около Дагу. Летният сезон на мусоните беше към края си и времето започна да се оправя - имаше повече слънце и от Сибир подухваха по-хладни есенни ветрове. За изненада на Рандъл селата около Тиендзин вече бяха изоставени, когато британците и французите поеха на северозапад. Понякога в кирпичените колиби покрай черния път откриваха недоядена храна на масите. Реката бе задръстена от изоставени джонки и баржи, които трябваше да бъдат преместени, когато лорд Елгин продължи нагоре по течението на борда на плитко газещия „Гренада“. Ясно беше, че изтеглящата се татарска конница бе предупредила земеделците и крайречните жители да бягат, защото ордите на червените дяволи напредват към Пекин.

Крепостта Тиендзин беше стратегически важен пункт за Китай в продължение на над 1200 години. Само на 170 км югоизточно от Пекин, тя бе точката, където реките Хай и Пейхо се срещаха с канала Сейхо и Имперския канал - изкуствена, дълга 960 км река, построена през 618 г. Тук се събираха повечето товари с храни, чай и коприна, пътуващи за Пекин и на юг към Дагу.

Десетте най-старши командващи британските сили се бяха събрали на празнична вечеря във военен стил и седяха в кръг около огнището - повече заради светлината, отколкото за да се стоплят. Вече минаваше девет вечерта и слънцето се бе спуснало зад планините преди повече от час. Пращящият огън гореше в чудесно оформен пръстен от бели камъни. Горящите цепеници стенеха и пукаха ожесточено поради влагата в дървесината, а от време на време дори избухваха. Макар вечерта да бе топла, лорд Елгин настоя да запалят огъня и заради жегата всички бяха насядали далеч от пламъците със свалени куртки. Повечето пушеха лули и пури. Конякът се лееше свободно и с всяка чаша езиците се развързваха все повече.

- Радвам се да чуя, че Цин възнамеряват да предадат и Тиендзин - наперено рече лорд Елгин. - Утре ни очаква поредният славен ден.

- Старият ми приятел генерал-губернаторът Ханфу ще бъде много доволен да ме види, сигурен съм - отвърна Хари Паркс. Настроението в лагера беше приповдигнато след издигането на белите знамена над крепостите Дагу.