Кристофър Райд - Последната императрица

- Враговете на Средното царство са много - спокойно рече Цъ Си, - но най-голямата заплаха за династията идва от врага, който се е насочил право към този дворец.

- Бандитите от Тайпин трябва да бъдат основната ни грижа - разпалено каза Су Шун. - Техните войници наброяват над половин милион души и предстоящите им действия срещу Шанхай трябва да бъдат наш основен приоритет. Отклоняването на вниманието ни от това ва- жно начинание може да се окаже катастрофално.

- Червените дяволи са само на сто и петдесет километра от стените на този свещен дворец, а вие говорите за заплахата от Тайпин? - попита Цъ Си. - Те застрашават южните ни провинции вече повече от десет години. - Цъ Си посочи на югозапад. - Червените дяволи са унищожили най-силната ни крайморска твърдина само за няколко дни . Ако не отвърнем подобаващо, след седмица може да тропат на портата на този дворец.

Су Шун се изкиска.

- Тайпинското въстание е голямо злощастие за тялото на Китай, императрице. Сърцето на страната е засегнато от тяхното предателство. Жалката атака на червените дяволи е просто неприятност за крайниците, при това незначителна. Червените дяволи са нищо. Дори името им отразява глупостта им.

Названието „червени дяволи“ беше лепнато на британците, след като първият им официален пратеник в Китай лорд Макартни пристигнал в страната от името на крал Джордж III. Макартни бил удостоен с аудиенция от може би най-успешния китайски император, могъщия Циенлун. Британецът бил толкова изтощен от жегата и изгорял от силното слънце, че презрителното прозвище завинаги останало запазено за западняците.

- Та те нямат дори двайсет хиляди души - продължи Су Шун. - Каква заплаха биха могли да представляват за нас? Британците и французите са завладявали крепостите Дагу и преди, по време па Първата опиумна война, но нуждата им да търгуват с нас е толкова голяма, че въпреки това успяхме да победим псетата на преговорите. И по този начин да ги прогоним. Трябва да внимаваме най-вече с тайпините. Безброй въстаници са потеглили срещу великия Шанхай и те трябва да са основната ни грижа.

- Благородният Су Шун е убедителен - каза Цъ Си, ставайки отново от мястото си. - Но говори глупости. По Суей получи коприненото въже, защото се съгласи с условията на договора от Тиендзин. Значи твърдите, че сте победили червените дяволи в преговорите? Кажете ми как. Уверявате, че сте ги прогонили? Лорд Елгин идва насам с армията си, за да наложи съглашението, с което според вас сме ги победили! Идват с по-модерни оръжия, с по-нови кораби и най-важното, с по-добро разузнаване. Сенге Ринчен е най-великият военачалник в Азия, а въпреки това не е успял да удържи крепостта Уей. Точно в този момент другите укрепления при Дагу сигурно вече падат в ръцете на чуждоземните дяволи.

Тя седна отново на мястото си.

Принц И се изправи.

- Моите шпиони твърдят, че Ринчен е оставил Уей да падне във вражески ръце, за да постигне друга цел. Предполагам, че част от стратегията му е била да допусне червените дяволи в крепостите. Изтеглил е конницата и пехотата си, за да посрещне врага при укрепения Тиендзин, следователно всичко е под контрол.

- Колко уместно би било - обади се принц Чен. - Червените дяволи могат да бъдат разгромени точно там, където беше подписан онзи жалък договор.

- Не могат да ни победят - добави принц И. - Разполагат с по-малко от двайсет хиляди души. Намират се далеч от домовете си, продоволствените им линии са опънати до скъсване и ще се опъват още повече с отдалечаването им от брега. И което е най-важно - каза той с известно задоволство, - те се опитват да постигнат невъзможното! Опитват се да победят всемогъщия Цин против волята на Сина на небето.

Цъ Си ясно съзнаваше как участниците във военния съвет не са в състояние да видят каквото и да било извън собственото си самомнение. Чуждоземните дяволи наистина представляваха заплаха за Средното царство, в това нямаше никакво съмнение. И онзи синеок китайски съветник на лорд Елгин със сигурност беше част от преимуществото им.

- Мога ли да предложа компромис? - меко рече тя.

- Какво предлагате? - отвърна Му Ин.

- Определяме награда за главите на нашествениците - отвърна тя. - Сто таела за бял варварин, петдесет за черен. - Цъ Си имаше предвид сикхите, доведени от британците от Индия. - Това ще осигури допълнителен стимул на войниците и съюзниците ни да се бият. Не бива да сме самодоволни. Те наистина са заплаха.

- Битката ще ни струва два милиона таела - абсолютно безизразно каза Су Шун. - Това е цена, която не е нужно да се плаша.