Кристофър Райд - Последната императрица

Красотата на Цъ Си не остана незабелязана за осемте мъже от лявата ѝ страна. И тя миришеше сладко като мед, когато минаваше покрай тях. Цъ Си знаеше, че увлечението на императора по нея изисква да бъде желана и от други мъже. Все още не беше достатъчно могъща да не обръща внимание на влиянието им върху Сина на небето. Една дума тук или там можеше да се окаже от решаващо значение. И затова тя флиртуваше едва доловимо, така че чарът ѝ да раздвижи слабините на почитателите ѝ. Независимо дали силата ѝ се коренеше в начина, по който ги стрелваше с черните си очи, в докосването на гръдта, когато знаеше, че я гледат, или в остроумието и интелекта ѝ, тя се беше нагърбила да разучи всеки от осемте мъже около нея. Само един от тях наистина устояваше на чара ѝ - великият помощник-секретар Су Шун. Той бе студен като лед към нея и ясно бе дал да се разбере, че според него влиянието ѝ върху императора е в противоречие с традицията.

Военният съвет се състоеше от деветима членове - петима велики съветници: великият помощник-секретар Су Шун, по-младият брат на императора принц Кун, принц И, член на манджурския императорски род, принц Чън, братовчед от императорско потекло, и Му Ин, председателят на военния съвет. Другите трима бяха помощни генерали от татарската армия - мъже, които лесно попадаха под влиянието на Цъ Си. Членовете на съвета бяха облечени в черни роби; принцовете носеха изображение на дракон с четири нокътя, а благородниците - дракон с три нокътя. Символът можеше да се носи единствено от член на императорския род или на избраната му императрица; със своите жерави върху облеклото Цъ Си проявяваше скромност, за да не обиди или да не се покаже по-високопоставена от останалите присъстващи.

Тънки струйки благовонен дим бавно се виеха в неподвижния въздух в двореца и обезоръжаващият аромат се носеше навън на горещия двор. През цялото време Цъ Си гледаше великия евнух Ли Лиен-ин в дъното на помещението. Погледът му не се откъсваше от нея. Ако ѝ се приискаше освежаващо питие или вода, можеше само да го погледне по определен начин. Това предизвикваше незабавна реакция - Ли Лиен прошепваше нещо на някой подчинен и евнусите се втурваха във всички посоки, докато той самият не тръгнеше безмълвно по полирания черен под към императрицата си с чаша с ръка. На тези официални събирания цялото внимание на евнуха беше насочено към нея. Би било невероятен позор някой принц, министър или генерал да остане необслужен - какво оставаше за императрицата.

Великият помощник-секретар Су Шун винаги сядаше най-далеч от Цъ Си, което означаваше, че тя винаги имаше най-добър изглед към него. Неговият евнух беше зад нея, нейният - зад него. Су Шун беше чиновник със значително влияние в двора и член на Обшитото със синя ивица знаме - клана на императора. Кожата му беше лешникова, тялото - кокалесто и слабо; лицето му бе тясно, а носът бе доста остър за манджурец. Наближаваше петдесетте и вече бе прехвърлил разцвета на силите си, но амбициите му бяха очевидни в добре преценените му думи и безупречно поведение. Неотдавна беше предал бившия велик секретар По Суей, като го обвини за подписването на договора от Тиендзин - предателство, което доведе до екзекуцията на По Суей. Цъ Си се бе опитала да се намеси, но за съжаление твърде късно и в този кратък момент на съчувствие действията ѝ показаха на всички в двора, че между нея и Су Шун назрява смъртна вражда. Притежател на огромни богатства, повечето придобити от корупция и изнудване, Су Шун беше страшилище за всички останали в двора и Цъ Си трябваше да използва чара си върху императора, за да контролира амбициите на великия помощник-секретар.

Членовете на военния съвет чакаха вече повече от час пристигането на императора и започваха да губят търпение. Продължаваха да мълчат, но започнаха да се въртят в столовете си. Единствено Цъ Си и Су Шун бяха спокойни, сякаш медитираха. Нямаха намерението да доставят удоволствие на другия, показвайки слабост. Наблюдаваха се един друг като две котки в нощта - абсолютно неподвижни, дебнещи другият да помръдне пръв.

Императрица Цъ Си бе единствената жена, влизала някога в тази група. И макар останалите да не показваха открито негодуванието си, тя знаеше, че те се отнасят предпазливо към нея. Жените в Средното царство при никакви обстоятелства не бяха равни на мъжете. Но Цъ Си беше любима жена в леглото на императора и майка на единствения му оцелял син, законния наследник на трона на Цин и следващ Син на небето Тун Чъ, който сега бе на пет години. Благодарение на това положението ѝ беше до известна степен непоклатимо.