Кристофър Райд - Последната императрица

- Ние сме най-могъщата сила в Азия - каза сър Хоуп на Рандъл, сякаш се опитваше за пореден път да докаже думите си. - Както и да бяхме атакували крепостта Уей, при всички положения щяхме да я превземем. Онези некадърници нямаха никакъв шанс срещу калените ни в битки войници.

Рандъл вдигна замисления си поглед от пламъците, ближещи дървата в центъра на лагера.

- Прекалената самоувереност е единственият истински противник - каза той, без изобщо да се замисля.

- Съветвахте ни да се боим от монголския господар Сенге Ринчен - продължи сър Хоуп. - Той обаче се оказа истински страхливец, господин Чен. Можете ли да обясните действията на онзи жълт търбух?

- Не можем да сме сигурни какви са плановете му, сър Хоуп - отвърна Рандъл. - Но се боя, че Ринчен още не е изиграл всичките си карти. В момента хиляди татари се установяват на лагер между нас и Пекин. Монголският господар не бяга от битката. Той изчаква, при това неслучайно. И когато атакува, ще го направи с многобройна войска. Не забравяйте, че онзи жълт търбух, както го нарекохте, вече ви победи веднъж в тази кампания. Ще наблегна отново - не бива да го подценяваме.

Сър Хоуп се изсмя пренебрежително.

- Онзи ден просто извади късмет в калта. Проклетите му коне се справяха по-добре в отвратителната тиня на тази прокълната земя! Просто извади късмет, това е. - Гласът му затихна, изпълнен с отвращение.

- Искате да се страхуваме от Сенге Ринчен? - попита лорд Елгин и се усмихна на сър Хоуп, сякаш това беше най-нелепият въпрос на света.

- Не съветвам да се страхувате - отвърна Рандъл. - А просто да го уважавате .

- И ще го уважаваме - каза Хари Паркс. - Но в замяна искаме капитулацията на Цин. Колко силни може да са, щом утре възнамеряват да предадат официално не само крепостите Дагу, но и укрепения Тиендзин? Дават си сметка, че нашите оръдия са по-добри от техните. Че хората ни са по-опитни и по-добре обучени. И осъзнават, че всемогъщият Бог е на наша страна.

Китайски сервитьори сновяха около лагерния огън и отнасяха празните чинии, докато други пълнеха чаши с коняк, някои повече от половината. Рандъл вдигна чашата към устните си в опит да пропъди миризмата на смърт от ноздрите и ума си. Но алкохолът само подкопа тактичността му.

- Нима искате да се страхуваме от господаря на джуджетата Сенге Ринчен? - попита кипналият сър Хоуп. - Аз не се страхувам от никого, особено от китаец!

- Той е монгол - отвърна Рандъл.

- Може би говореше за вас - бързо се обади лорд Елгин.

Офицерите се разсмяха.

- Трябва да разберете, господин Чен - каза генерал Нейпиър, който бе останал сериозен, - че именно китайците трябва да се страхуват от нас. Ние дойдохме да затвърдим правата си - нашите британски права да търгуваме открито и честно. Не искаме да покоряваме Китай, а само да му дадем урок, който никога няма да забрави и който ще е от полза за всички.

- Някога опитвали ли сте опиум? - попита Рандъл. Думите изскочиха от устата му, преди да успее да ги спре.

Лагерът изведнъж се смълча. Дори китайските сервитьори се заковаха на място, когато чуха думата опиум.

- Това е отвратителен наркотик - продължи Рандъл. - Самата кралица Виктория е забранила продажбата му във Великобритания, но въпреки това вие избирате да го продавате тук. Не ми говорете за честна търговия. За да бъдеш честен, трябва да наложиш едни и същи правила и за себе си, и за останалите.

Шокираният генерал Нейпиър погледна към лорд Елгин за напътствия. Ясно беше, че разговорът е засегнал оголен нерв.

Хари Паркс незабавно се притече в защита на британската търговия.

- Господин Чен, говорите за неща, които явно не разбирате. Китайските селяци искат този наркотик. Те не са като вас. Мнозина нямат за какво да живеят. Те са бедни, - негодни за нищо роби в много отношения. Необразовани хора с безцелен живот. Затова мисля, че не подобава да съдите кой трябва да има достъп до опиум и кой не.

- Тогава защо не се продава в Обединеното кралство? - попита Рандъл.

- Защото сме цивилизована страна! - рязко отвърна лорд Елгин. - Проклетите тукашни селяци нищо не знаят! Живеят ден за ден.

- Опиумът е добър за избиване на невинните - горчиво рече Рандъл. - Вашите хора и слугите им изнасилиха всяка жена в Пей Тан, независимо дали е млада или стара. Говори се, че жените накрая започнали да тровят себе си и дъщерите си с опиум, за да се спасят от мъченията на вашите хора. Трябва да спрете това непрекъснато посегателство върху местните жени! Те са невинни и трябва да бъдат защитавани. Известен сте като човек на честта, лорд Елгин.