Кристофър Райд - Последната императрица

Зад Г. М. крачеше внукът му Джаспър Тредуел, президент и несъмнен наследник на трона на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Разликата във възрастта им надхвърляше половин столетие, но въпреки това приликата между тях бе поразителна. И двамата бяха слаби, с подобни черти на лицето - остър тесен нос, гъсти тъмни вежди и широко чело. Очите им бяха дълбоко поставени, с лешников цвят и пронизваха този, към когото се обръщаха. Професорът все казваше, че „приличат на миещи мечки в хубави костюми“. Най-ярката разлика между двамата беше косата на Джаспър, която бе кафява и подстригана късо като на Г. М., чиято коса пък бе съвсем бяла и оредяваше на темето. И двамата носеха еднакви сиви костюми на фино бяло райе и еднакви сиви кожени обувки, с което подчертаваха още повече приликата си. Характерните им вратовръзки бяха алени, на малки бели точици.

Бурните аплодисменти продължиха, докато Г. М. подкара към предната част на сцената и спря точно върху знаците на пода, където камерите можеха да го заснемат най-добре. Докато слизаше внимателно от персоналния си транспортьор, спокойното му лице изпълни екраните не само в аудиторията на „Ентърпрайз Корпорейшън”, но и на повече от 2500 други места по света. Гласът му щеше да бъде преведен на над двайсет езика и излъчен едновременно на повече от три милиона служители.

Старецът вдигна тънката си ръка, тълпата престана да ръкопляска и почти едновременно зае местата си. Лешниковите му очи, изпълнени с опит и съпричастност, се обърнаха към малката камера, увиснала във въздуха пред него.

- С всяка година конкуренцията става все по-голяма - каза той. Дълбокият му глас бе някак опияняващ. - И всяка година сме принудени да даваме повече, понякога за по-малко. От петдесет години ние сме най-голямата и най-печеливша компания на света. Организацията, с която се сравняват останалите. Целта на всеки конкурент. Пример за всеки амбициозен бизнес. - Г. М. посочи камерата. - Имам една тайна за всеки от вас. Не логото на „Ентърпрайз Корпорейшън“ ни прави велики, нито балансите ни, активите, контрактите или множеството ни партньори. Не дори и клиентите ни. - Той направи пауза. - А всички вие.

Джаспър стоеше отзад и отдясно на Г. М., сякаш готов да го подхване, ако залитне назад. Висок, силен и внушителен, той внимателно наблюдаваше лицата на хората пред него. Един ден щеше да поеме ръководството на компанията от дядо си. Всички го знаеха. Това бе идеалният план за наследяване. Той гарантираше, че предаването на властта никога няма да повлияе на крайния резултат или на настроенията на пазара.

- Всички вие сте тази компания - прочувствено каза Г. М.

За всеки слушател в залата и за онези по останалия свят това бе самата истина - за всеки с изключение на професор Оутър.

- Ама че врели-некипели - прошепна той в ухото на Уилсън и се отдръпна. После отново се наведе напред. - Не мога да повярвам, че хората се хващат на този сантиментален боклук!

- Млъквай - прошепна му в отговор Уилсън. Но въпреки това негативният коментар на професора вече го караше да се съмнява в онова, което чува.

- Аз живея според четири правила - продължи Г. М. - И искам всеки от вас да ги възприеме. Правило номер едно: гледайте нещата да са прости. Сложността причинява единствено главоболия. Според опита ми истинският гений взема нещо сложно и го прави просто. Интелигентните хора, които заговорничат да оставят нещата сложни и така да държат властта, не са в полза на този бизнес.

Уилсън не беше чувал досега Г. М. да говори за четирите правила.

- Правило номер две: нищо не е съвършено. В живота са нужни двайсет процента усилия за осемдесет процента от резултата. И осемдесет процента усилия за останалите двайсет процента от резултата. Затова трябва да подбираме добре битките си. Изборът на съвършенството заради самото съвършенство може да бъде опасен път, водещ към провал. Винаги правете най-доброто по силите ви, но си давайте сметка, че изчакването на идеалния момент, на идеалния пазар, на идеалния клиент може да ви струва повече, отколкото ако действате бързо. Трябва да се възползвате ог възможността, когато тя се появи, независимо дали условията са идеални или не.

- Правило номер три: несполуката е възможност. Чували сте това в много различни варианти - всяко зло за добро, една врата се затваря, друга се отваря, чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. - Г. М. замълча за момент. - В живота най-страхотните неща са плод на несполука. Защото тя ви кара да мислите и променяте . Да се адаптирате към средата. Единствено арогантният приема, че светът и съперниците трябва да се адаптират според него. Това е път към сигурен провал. Според моя опит радостта да си се провалил и да си намерил сили да продължиш, докато не постигнеш успех, няма равна на себе си. Желая го на всеки от вас.