Майкъл Ридпат - Последна сделка

— И значи пациентът се излекува? — попита Мауър.

— Не съвсем. Никой не може да възкреси умрелите мозъчни клетки. Но можем да преустановим смъртта на останалите и да забавим, а дори и да спрем развитието на процеса.

— За колко болни от алцхаймер говорим?

— Много трудно е да се каже. По правителствени оценки само в Щатите има около четири милиона. За тях се правят над осемдесет милиарда долара разходи годишно. Това число естествено ще расте, защото други постижения на медицината довеждат до удължаване на човешкия живот.

— Следователно става дума за огромен потенциален пазар.

Устните на Иневър трепнаха в подобие на опит за усмивка. За разлика от досега, този път дори очите му се усмихнаха.

— Милиарди долари.

Линет Мауър се замисли. Клепачите зад очилата й често примигваха. Гил неспокойно се помръдна на стола си, неуверен дали няма да я прекъсне, ако си позволи да каже нещо. Накрая тя проговори отново:

— А не би ли могло да се дава това средство на хора, в които е открит генът на алцхаймер, за да се предотврати самото начало на болестта у тях? Разбирате ли, като ваксина?

Нова усмивка.

— Вие сте крайно съобразителна — призна Иневър. — Просто нямам коментар.

Господи! Сега разбрах какво имаше предвид Линет Мауър. „Био-уан“ наистина щеше да струва милиарди долари, ако започнеха да продават „Неуроксил-5“ не само на болните, но и превантивно на петдесетгодишните, изплашени да не развият алцхаймер след някоя година. Бях сигурен, че Арт не бе споменавал във фирмата за този възможен аспект. Най-вероятно Иневър бе пазил това в ръкава си като коз за в бъдеще.

— Добре, кажете ни сега как стоят нещата с лекарството — поиска Мауър.

— В момента текат клиничните изпитания, макар че те са — както изисква практиката в такива случаи — „двойно анонимни“, а това означава, че ние няма да имаме представа за истинските резултати, докато тази фаза не приключи в началото на следващата година. Опасявам се, че не мога да кажа нищо по-конкретно от това. Тук, в „Био-уан“, конфиденциалността е свещена дума. Но ако допуснем, че изпитанията няма да разкрият непредвидени проблеми — а аз имам всички основания да вярвам, че ще стане именно така — „Неуроксил-5“ може да излезе на пазара не по-късно от края на следващата година.

— Благодаря ви, доктор Иневър — намеси се Арт. — Сега може би е време да ни кажете нещо и за „Бостън пептидс“.

Иневър се впусна в подобно описание и на ВР56. Беше видимо ентусиазиран по отношение перспективите за лечение на Паркинсоновата болест, но успя по някакъв начин да внуши, че откриването на лекарството е станало благодарение на случайност. След него Джери разказа подробности за предстоящата сделка, а Даниел ни запозна с финансовата й страна.

Прогнозите бяха, че ВР56 ще започне да носи значителни постъпления от седмата година нататък. Както Лиза неведнъж ми бе казвала, биотехнологията е синоним на понятието „стратегическа разработка“.

— Как ще интегрирате „Бостън пептидс“ във вашия бизнес? — поинтересува се Рави.

— Това няма да е проблем — обясни Иневър. — Всъщност ние просто купуваме лекарството. Много медикаменти са открити по този начин — искам да кажа в една или друга степен случайно — но имат нужда от професионален подход, за да намерят пътя до пазара. — Застинах. Тези думи не ми харесаха. — Макар „Бостън пептидс“ да разполагат с едно наистина вълнуващо и доста обещаващо средство срещу Паркинсоновата болест, те не притежават капитала, инфраструктурата и, нека си го кажем направо, мениджмънта, необходими, за да бъде извлечен пълният потенциал на това средство.

Колегите ми също се напрегнаха. Арт ме погледна обезпокоено. Това вече определено не ми харесваше. Знаех, че трябва да си държа устата затворена, но не можех.

— Говорите за липса на мениджърски опит? — невинно попитах аз. Видях с периферното си зрение, че тревожният поглед на Арт се втвърдява в откровена неприязън.

— Да, по принцип малко са учените, способни да придвижат едно лекарство от момента на неговото откриване до пазара. За щастие тук в „Био-уан“ разполагаме с хората, които знаят как да постигнат това. — Под „хората“ несъмнено следваше да разбираме „Иневър“. — „Бостън пептидс“ са доста различни от нас. Там организацията е доста по-аморфна, а и дисциплината не е така желязна.

— Значи предвиждате промени в „Бостън пептидс“?

— О, абсолютно. Ще трябва да освободим някои учени. Те са направили своя принос и сега е време други да поемат нещата в своите компетентни ръце.