Майкъл Ридпат - Последна сделка

Цялото същество на Иневър буквално излъчваше неприязън. Арт не изглеждаше по-щастлив от него. Останалите все още осъзнавахме случилото се. Ако не грешах, последиците за всички щяха да бъдат тежки.

— Това оставя един друг важен въпрос — напомних аз. Погледнаха ме с изражения, които варираха между объркване и смайване. — Някой е убил Франк. И някой вероятно е убил доктор Катаро. — Замълчах, за да придам на думите си нужната тежест. — Били са убити, защото са открили онова, което вече всички знаем за „Био-уан“. Искам да ви напомня, че хората, за които дискредитирането на неуроксила е най-нежелателно, са в тази стая.

— Това е нелепо! — изморено каза Иневър. — Нали не искате да кажете, че аз съм ги убил? Защо да го правя? Няма какво да крия. „Неуроксил-5“ е напълно безопасен.

Погледнах Арт. Той на свой ред ме изгледа гневно и го чух да измърморва:

— Нещастник.

Гил прочисти гърло и за пореден път показа, че има глава на раменете си.

— Гарднър, мисля, че е редно да извикаш полицията. Може би трябва да изчакаме идването им.

— Веднага — каза Гарднър Филипс и това сложи край на срещата.

Образуваха се няколко малки групички. Джери Питърсън се обърна към Иневър и започна да задава въпроси. И двамата изглеждаха ядосани, макар Джери да се владееше много по-добре. Гил отиде при Рави и подхвана някаква дискусия. След малко направи знак на Даниел да се присъедини към тях. От всички присъстващи в залата единствено Рави можеше да се смята за експерт по биотехнологиите. Подозирах, че той, а не Арт, ще трябва да приключи историята с „Био-уан“.

Арт остана да седи на масата; пиеше чаша след чаша минерална вода. Това едва ли щеше да му помогне да запази досегашната си позиция във фирмата.

Даян дойде при мен и Лиза. Усетих Лиза да се напряга.

— Лош ден за „Ревиър“ — отбеляза тя. Кимнах. — Но ако има проблем с лекарството, не можем да се преструваме, че той ще отпадне самичък — продължи тя. — Гил беше прав. Ще накараме Рави да го анализира.

— „Ревиър“ ще загуби милиони. Стотици милиони — ненужно напомних аз.

— Тази печалба досега беше само на хартия.

Постояхме, без да говорим, замислени за нерадостното бъдеще на фирмата.

После тя ни погледна. Усещах напрежението в стоящата до мен Лиза, но не смеех да я погледна в лицето.

— Е… успех на двама ви — усмихна ни се Даян и се обърна, за да отиде при Гил и Рави.

— Кучка — прошепна Лиза.

Не й възразих. Но и не бях толкова сигурен.

Беше прекрасно да се събудя с Лиза до мен в собственото ни легло. Позадържахме се преди да станем, но в крайна сметка аз се отправих към банята, а Лиза тръгна на лов за закуска. Двайсет минути по-късно чух входната врата да се хлопва. Излязох изпод душа и започнах да се бърша. Бях зверски гладен.

— Какво донесе, Лиза? Надявам се този път нещо топло?

Лиза винаги носеше последното нещо, извадено от фурната в близкото магазинче за закуски. Стига да не бяха ръжени хлебчета с кимион, на мен ми беше все едно.

Не получих отговор.

— Лиза?

Излязох от банята и отидох в кухнята. Лиза бе сложила плика с поничките на масата. Гледаше вестника. После, без да ми каже нито дума, ми го подаде.

„Бос на «Био-уан» намерен мъртъв“ крещеше заглавие с едри букви. Под него беше изкривената в гримаса физиономия на Иневър.

Прегледах набързо материала. Доктор Томас Иневър беше намерен обесен в апартамента си в Нютън. Полицията не бе направила никакъв коментар, но за нас бе повече от ясно какво се е случило.

— Самоубийство — казах аз. Лиза кимна. — Пише ли нещо, което да го свързва с баща ти?

— Засега нищо — отговори Лиза. — Но знам, че ще има.

Малко по-късно ми се обади Гил и ми каза на следващата сутрин да отида в „Ревиър“. Всичко бе простено, а работата не чакаше.

Предварителният анализ на Рави бе потвърдил мнението на Лиза. Имаше значителна вероятност „Неуроксил-5“ да е опасен за хората. Наблюдаваше се ясна тенденция към увеличаване на риска от инсулт с увеличаване продължителността на вземане на лекарството. Макар такива данни за дългосрочната му употреба да отсъстваха, поради едногодишния период на програмата можеше да се приеме, че в крайна сметка това „лекарство“ ще вкара в гроба всички, които са го вземали. Изпитанията бяха прекратени незабавно, анонимността на фаза три бе снета, Комисията по контрол над храните и лекарствените препарати бе информирана, както впрочем и всички клиники, ангажирани в програмата. Всичко това бе описано накратко в съобщение за пресата.