Майкъл Ридпат - Последна сделка

— И сега ти е неприятно, че го оставяш?

— Смъртта на татко направо го съсипа.

Погледнах я в очите.

— Лиза… не искам да те принуждавам да избираш между мен и брат си. Когато всичко се оправи, върни се при него и остани колкото сметнеш за нужно. Не желая да ме възприема като свой враг.

Тя ме погледна и се усмихна:

— Благодаря. Сега да вървим.

В заседателната зала се бяха събрали всички: Гил, Арт, Даян, Рави и Даниел от „Ревиър“, Иневър и Джери Питърсън от „Био-уан“. По мое настояване Гарднър Филипс бе привикал всички в офиса на кантората си рано в понеделник сутринта. Присъстваше и той самият естествено, при това заедно с колежка — много делово изглеждаща жена с химикалка и жълт бележник на масата пред нея.

Той стана и се здрависа с нас официално. Показа с жест, че можем да заемем местата си, и сам се настани вдясно от мен. Не го познавах много добре, но по някаква причина му вярвах безрезервно. В този момент имах нужда от отличен адвокат и бях благодарен на Гил, че ме бе свързал точно с него.

— Благодаря ви, че се отзовахте, дами и господа. Мисля, всички познавате моите клиенти Саймън Ейот и съпругата му Лиза Кук. Те разполагат с информация за „Био-уан“, която искат да споделят с вас. Саймън…

Усмихнах се на събралата се група. Даян ми кимна и отговори на усмивката ми; Рави изглеждаше или се правеше на разсеян; Даниел беше като хипнотизиран. Останалите само мрачно ме изгледаха. Гил не отместваше погледа си от мен и челото му беше набръчкано. Иневър едва сдържаше гнева си. Като цяло не разполагах с най-доброжелателно настроената аудитория.

— Имам лоши новини — започнах аз. — Лиза и аз се натъкнахме на доказателства, че препаратът „Неуроксил-5“ на „Био-уан“ е опасен за човешкия живот.

Всички се размърдаха неспокойно.

— Докажете го — поиска Иневър.

— Ще го направим — обещах аз. После им разказах цялата история: за безпокойствата на Лиза относно неуроксила, за записаното от телефонния ми секретар обаждане на Джон преди да бъде убит, за собствените ми разследвания из клиниките, включени в програмата. После казах, че Лиза е успяла да се добере до по-пълни данни и те са потвърдили първоначалните й предположения.

Иневър не пропусна момента да контраатакува:

— Какви данни?

— Не искам да навлизам в подробности — отсече Лиза. Гарднър Филипс изрично ни бе предупредил да не навлизаме в подробности как сме получили информацията. — Но мога да ви уверя, че те не оставят място за друго заключение.

— Това е абсурдно! — презрително изсумтя Иневър. — Вашите „заключения“ остават неподкрепени от факти. Следователно не са валидни за никого. Нека не си губим времето повече и да се захващаме всеки с работата си.

— Нима наистина не ви интересува увеличеният брой случаи на инсулт сред пациентите, вземали „Неуроксил-5“ по-дълго от шест месеца? — попита го Лиза.

— Не разбирам за какво говорите — студено отвърна Иневър.

— Отричате ли, че сте се опитали да убеждавате лекари да рекласифицират пациенти с инсулт като неподходящи да участват в програмата за изпитания на фаза три?

— Естествено. С изключение на случаите, когато това се е налагало. Много е лесно да се сбъркат мини инсултите с алцхаймер.

— А какво ще кажете за доктор Катаро? Признавате ли, че е бил загрижен? Известно ли ви е, че при аутопсията на двама негови пациенти, починали от инсулт, се е оказало, че са били болни от алцхаймер?

— Напълно е възможно. Но това са възрастни хора. Двама починали от инсулт — за статистиката това е напълно допустимо отклонение от нормата. Катаро само създаваше проблеми.

— И стана много удобно като загина при катастрофа, нали?

— Може и така да се каже — промърмори Иневър. После видя повдигнатите вежди около масата и побърза да уточни: — Вижте, излишно е да казвам, че съжалявам за смъртта му. Но той беше глупак и това е неоспоримо.

Непримиримостта на Иневър определено настройваше събралите се срещу него. Но досега този човек не бе признал нищо полезно за нас.

— Ще предоставите ли данните си за анализ от независими консултанти? — направо го попитах аз.

— Това е изключено — заяви той. — Става дума за информация с изключително значение за търговската страна на лекарството, която при това е с поверителен характер. Но Комисията по контрол над храните и лекарствените препарати естествено ще получи доклада за наблюдаваните отрицателни ефекти.

— Само че в извадка, състояща се предимно от възрастни хора, високият процент случаи на инсулт няма да удари експертите им между очите, нали? — язвително подметна Лиза. — Докато не анализират пълния комплект данни в края на изпитанията.