Майкъл Ридпат - Последна сделка

— Вътре сме! — извика възбудено Крейг.

— Впечатлен съм — признах аз.

— О, едва започваме, но поне сме където трябва. Така-а… нека първо се захванем с електронната поща на любимия на всички ни Иневър…

Отне му известно време, но в крайна сметка видях на екрана списък от съобщенията в пощенската кутия на Иневър. Отворихме няколко напосоки. Иневър явно не беше от големите писачи на електронна поща. Посланията му бяха стегнати, дори груби. Този човек можеше да изложи дори обикновено искане по-скоро като заповед, отколкото като молба.

— Добре, кои ти трябват?

Бяха стотици.

— Не мога да кажа, без да ги прегледам едно по едно — поклатих глава аз.

— Хубаво, тогава ще изтеглим всички.

Крейг започна да копира цялата пощенска кутия на Иневър от сървъра на „Био-уан“ в Кеймбридж в компютъра на „Нет коп“ в Уелсли, като даваше нужните команди от кухненската маса в Марш Хаус.

Когато приключи — а това не му отне дълго — той доволно потри ръце.

— Сега да се захванем с отдела за „Клинични изпитания“.

Помолих го да потърси данните от фаза две на клиничните изпитания с „Неуроксил-5“, както и предварителните резултати от фаза три. Оказа се трудно. След два часа непрекъсната работа той реши да си почине малко.

— Това ще е доста по-сложно — каза той и си наля чаша кафе. — Базата данни е много по-сериозно защитена от пощенската кутия на Иневър.

— Тези данни наистина ми трябват — извинително казах аз.

— Ще се добера до тях.

Четири часа по-късно още не бе успял. Наближаваше полунощ. Бях адски изморен, но се считах морално задължен да стоя буден и да се въртя наоколо.

— Мамка му! — извика Крейг. — Не мога да повярвам!

— Не става, а?

Крейг разтри очи.

— Копелетата си разбират от работата.

Прозях се.

— Виж, Крейг. Видях, че направи каквото можеше, и съм ти благодарен. Да се откажем, а?

— Ти чуваш ли се? — възмути се Крейг. — Няма да спра, докато не ти намеря тези данни.

— Да не исках да стоиш буден цяла нощ?

— Вероятно — каза Крейг и се усмихна. — Правил съм го и преди. И то много пъти. Но ти си лягай.

— Не, ще остана с теб.

— Саймън, ще ти се откачи долната челюст. Не мисли, че ако слушам прозевките ти до ухото си, това много ми помага. Повярвай ми, легни си.

Беше прав. Бях изморен и безполезен. Може би ако дремнех, на сутринта щях да съм способен наистина да помогна с нещо.

— Благодаря, Крейг. Лека нощ. Но ме събуди, ако ти потрябва нещо.

Легнах си разочарован. Бях възлагал големи надежди, че Крейг ще може да ми достави тази информация — суровите необработени данни, които щяха да докажат, че лекарството е опасно и че някой се опитва да скрие голям проблем.

Заспах с очакването, че скоро ще се събудя от триумфалния вик на Крейг, но следващото, което чух, бе сигналът на електронния будилник. Беше шест и половина сутринта. Облякох се и слязох долу. Крейг ожесточено тракаше по клавиатурата.

— Лошо, а?

Крейг се обърна към мен.

— Наистина. — Не ми се строи изморен, но видях, че е бесен.

— И така цяла нощ?

— В три излязох да се поразходя. Не помогна.

— Сега ще ти приготвя закуска. Тост?

— Да — отговори Крейг, стана и се протегна.

— Благодаря ти за упоритостта.

Разчистихме място на масата, седнахме и закусихме. Естествено, с много кафе. Крейг дъвчеше шумно, но погледът му беше зареян. Виждах, че е потънал в загадката, която се опитваше да разреши. След съня и кафето се почувствах съвсем бодър. Тъмнината навън бавно отстъпваше пред зората над тресавището.

— Не се притеснявай, Крейг — опитах се да го успокоя аз, — може нещо да излезе от пощата на Иневър. Може някой да му е пратил интересни данни.

Крейг застина като поразен от гръм. Ръката му с чашата трепна и по бузата му потече струйка кафе.

— Точно това е! — изкрещя той, блъсна чинията пред себе си, скочи като тигър към клавиатурата и бясно затрака по нея.

— Какво правиш? — изненадах се на реакцията му аз.

— Съставям писмо от името на Иневър, с което искам от „Клинични изпитания“ данните. Те ще ни ги изпратят. А ние ще ги прочетем.

След няколко секунди писмото беше изпратено. Все още беше рано. Трябваше да почакаме някой в отдел „Клинични изпитания“ да дойде на работа, да отвори новополучената поща, да събере данните и да направи нещо с тях.

Седяхме пред екрана и чакахме.

В 8:33 една от иконките на екрана замига, сигнализирайки постъпила поща. Отворихме съобщението.

Доктор Иневър,

Приложено Ви изпращаме обобщена справка за данните, които ни поискахте. Може ли да Ви изпратя разпечатка на останалото, или държите да получите електронната таблица на файл?