Лий Чайлд - Вечерен курс

— После обаче се е върнал в частта си и е изкарал там три месеца. Защо?

— Изчакал е нещата да се уталожат. Изчаквал е реакцията. Крил се е пред очите на всички. Което е умен ход. Първата ни работа би била да проверим дезертьорите и криминалния контингент. Не и войниците, които продължават да служат на поста си. Никой обаче не е забелязал липсата. Никой не е вдигнал тревога. Не е последвала никаква реакция. Веднага щом се е уверил в това, Уайли е използвал първата възможност да избяга. Скрил се е в Хамбург. Продажбата на стоката му е отнела четири месеца. Сега се връща да я прибере.

— Твърде смели разсъждения, които не са подкрепени от доказателства — отбеляза Синклер. — Нали така? Може някой друг да е откраднал камиона от мебелния магазин.

— Трябва да разберем къде е бил Уайли преди седем месеца — каза Ричър. — Трябват ни заповедите за движението на неговата част и на самия Уайли.

— Ще дойдат всеки момент — отвърна Нили.

В този миг телексът се събуди изневиделица и забръмча жизнерадостно.

Уайли шофираше големия нов микробус към центъра на града, лавираше бавно и внимателно, напредваше сантиметър по сантиметър сред натоварения трафик, изчакваше на светофарите, поглеждаше в огледалата. Заобиколи езерото Аусеналстер, прекоси „Санкт Георг“ и зави на запад, към квартала, където живееше, но далече преди да стигне до него, свърна вляво и микробусът затрополи по стоманения мост, който водеше към старите докове. Кейовете там бяха прекалено малки, за да позволят акостирането на големи, модерни товарни кораби, което означаваше, че и складовете в съседство с тях също са малки. А това определяше ниските им наеми.

Спря пред мръснозелена двойна врата и слезе от микробуса. Вратата се заключваше с два райбера с катинари в горната и долната част и едно резе тип катарама по средата. Уайли разполагаше и с трите ключа. Той отвори дясното крило на вратата и го застопори, после отвори лявото и застопори и него.

Помещението, което се откри, бе с размери девет на дванайсет метра, а височината му надхвърляше четири метра и половина. Напомняше му за двоен гараж в някоя хубава къща в предградията на Шугър Ленд, но твърде голям. Дясната половина на склада бе празна. В лявата бе паркиран старият камион за мебели.

Уайли го бе докарал от Франкфурт преди седем месеца, още същата нощ, когато го открадна. Същата нощ, когато натовари безценната си стока. Бързаше като луд, което не бе необходимо, защото бе сменил регистрационните табели за по-сигурно. Можеше да действа по-спокойно. Но нямаше търпение да стигне там, където се бе запътил. Да стигне до скривалището си. Едва успя. Камионът бе стар. Направо за боклука. Лампичката за маслото светеше през цялото време. Двигателят издаваше странни шумове. Едва издържа до тук и когато паркира, не пропусна да благодари на небесата, че все пак е успял. Че не му се бе наложило да вика „Пътна помощ“. Щеше да му е трудно да обясни на монтьорите някои неща. Изключи двигателя на камиона и повече не го запали.

Затова сега се налагаше да вземе микробус под наем. Паркира го до камиона и затвори мръснозелените врати, заключи катинарите и резето и прибра ключовете в джоба си. Прекоси стария железен пешеходен мост, който го изведе до друг кей, а там започваха новите пешеходни мостове, целите от тиково дърво и стомана, които водеха от кей на кей. Така се озова в задната част на жилищния комплекс, където тръгна по алеята между два блока и когато я прекоси, се озова пред своето фоайе, своя асансьор, своята врата.

Мюлер затвори вратата на кабинета си и позвъни на Дремлер от служебния телефон на бюрото си.

— Мъжът от рисунката е напуснал града с товарен микробус — каза той. — Получихме искане за съдействие от отдела на Гризман. Следим за регистрационните му номера. Наблюдаваме район с радиус петнайсет километра около града, като при необходимост можем да го обявим за федерално издирване.

— Извършва доставката — отвърна Дремлер. — Изпуснахме го.

— Не, микробусът е празен. Току-що го е взел от бюрото за автомобили под наем.

— В такъв случай ще вземе стоката от друго място. Което прави нещата още по-интересни. Дръж ме в течение. Каквото и да се случи, искам пръв да науча.

— Непременно.

— Опасявам се, че с другата задача се провалихме.

— Ричър?

— Предвидил го е. Довел е хора със себе си. Устроил е засада на нашата засада. Били са дванайсет души. Така твърдят моите хора. Всички въоръжени. Плюс него. Моите момчета не са имали никакъв шанс.