Лий Чайлд - Вечерен курс

— Искам отново да ти благодаря за помощта по отношение местонахождението на Ричър — каза Дремлер. — Вече задействахме плана.

— За мен е удоволствие — отвърна Мюлер.

— Не може да остане в хотела цял ден. Все някога ще излезе. Всеки момент очаквам да получа положителен резултат.

— Добре — каза Мюлер.

— Успя ли да се справиш с другата задача?

Мюлер извади полицейската рисунка на Уайли и я сложи на масата.

— Трудно ли се сдоби с нея? — попита Дремлер.

— Наложи се да оставя документна следа. Тя обаче няма да ги отведе никъде.

— За пръв път виждам този човек. Не е член на движението.

— Клоп обаче го е виждал няколко пъти.

— В такъв случай е идвал в бара, за да купува или продава. Или и двете. Ще покажа рисунката на хора, които познавам. Може да открием името и адреса му.

— Знаем името. Казва се Уайли, но не разполагаме с адрес. Вече проверих.

— Сигурен съм, че се е сдобил с нова самоличност. Може би дори с няколко. Това обикновено е първото, което хора като него правят. Но не се притеснявай. Знам кого да попитам.

Нили помоли Ландри да се свърже с офиса на ФБР в Ню Орлиънс и да изпрати някого да разпита майката на Уайли за бивш приятел на име Арнолд, за бивши приятели, които са имали ранчо, преди да бъдат мобилизирани, и за бивши приятели, които са говорили за Дейви Крокет. После Вандербилт я извика при телекса, където тя откъсна цяла купчина съобщения. По нейна молба, одобрена от Синклер и Съвета на началник-щабовете, бяха получили информация за всички неразкрити кражби и измами на територията на Германия, извършени в непосредствена близост до военни бази и съоръжения. Интересуваха се единствено от периода на активна служба на Уайли.

Престъпленията се оказаха твърде много.

— Кога ще получим данните за прехвърлянията на Уайли от част в част?

— Скоро — обеща Нили. — Работят по въпроса.

Престъпленията бяха много и най-разнообразни.

Всичките неразкрити. Тихи среднощни обири с взлом, въоръжени нападения, вземане на заложници, насочени все към заведения и магазини, които разполагаха с пари в брой като барове, букмейкърски пунктове, стриптийз клубове… Географското им разположение съвпадаше с картата на американските военни бази, инсталации, полигони. Защото именно там бяха парите. В резултат на което там бе съсредоточен целият този бизнес. Нищо не пречеше на престъпниците да дойдат отдалече. Като мухи на мед. Много малко от тях щяха да се окажат военнослужещи. Но при всички положения някои от тях щяха да бъдат именно американски войници.

— Погледни сумите в долари — каза Нили.

— Това са глупости — отвърна Ричър. — Лъжат заради застраховките. Трябва да ги намалим наполовина.

— Въпреки това. Един-два подобни удара ще осигурят на Уайли първоначалния капитал, от който се нуждае. Три-четири ще го издигнат в съвсем нова категория. Трябва да помислим в друга насока. Възможно е да разполага с няколко квартири и солидни ресурси.

— Кога ли е откраднал онова, което продава?

— Някъде между деня, в който го е открил, и края на последния му четиридневен отпуск. В този период от десет месеца.

— Защо липсата му не е била забелязана?

— Зависи за какво става въпрос. Зависи от ревизионния цикъл, предполагам. Може точно в този момент да правят инвентаризация. Може никой да не знае, че нещата са били там, и съответно да не знае, че са изчезнали.

— Например?

— Например моят панталон.

— Какъв е случаят с него?

— Харесва ли ти?

— Панталон като панталон.

— Това са униформени панталони в цвят каки, използвани от американските морски пехотинци. Произведени са през хиляда деветстотин шейсет и втора година и доставени в Корпуса на морската пехота през шейсет и пета. В някакъв момент са били изпратени погрешка в армейски склад в Мериленд. Престояли са там трийсет години. Никой никога не ги е броил, никой никога не ги е включвал в инвентарен списък.

— Смяташ, че някой си е купил панталони за сто милиона долара?

— Не точно панталони.

— Ризи?

— Нещо, което се е изгубило в склада. Като трета възможност.

— Например? — настоя Нили.

— Тук се очакваше да се сражаваме с Червената армия. Държахме какво ли не оборудване. След като някой може да изпрати цяла бала панталони в грешен склад, то може да изпрати и нещо друго на друго място.

— Добре — съгласи се Нили. — Това е трета възможност.

В този момент телефонът иззвъня.

Гризман. Който каза:

— Случи се нещо странно.