Лий Чайлд - Вечерен курс

— Благодаря — отвърна тя. — Чувствах се добре подготвена.

— Как се справи с немския?

— Говорих съвсем малко. Само с таксиметровия шофьор.

— Щеше ли да се справиш, ако бе говорила повече?

— Не се съмнявам. Заради доброто обучение.

— Би ли искала да се върнеш в Хамбург?

Тя се замисли за снимките, отпечатъците, компютърните записи.

— Ще отида където и да решите да ме изпратите в своята мъдрост.

— Както знаеш, датата на доставката вече е определена и трябва да изпратим човек, който да присъства на предаването на стоката.

— За мен ще бъде чест.

— Езиците ли са най-голямата ти сила? — попита дебелият.

— Аз не мога да преценя.

— Учителите ти хвалят отличната ти памет и умението да помниш числа.

Тя замълча. Не искаше да говори за числа. Не и в този момент.

— Нима учителите ти са излъгали? — продължи дебелият.

— Бяха много любезни. И твърде щедри на похвали. Не се справям чак толкова добре с числата.

— Защо казваш това?

Тя не отговори.

— Кажи ми.

— Преди да отида в Хамбург, ще трябва да отида в Цюрих. Където също говорят немски. Ще трябва да отида в банка и да прехвърля парите на Уайли. Ще трябва да разполагам с нужни цифри. Номера на банкови сметки и пароли. Само така ще мога да извърша сделката.

— Възнамеряваш да откажеш ли?

— Ще трябва да знам цената.

— Разбира се, че ще знаеш цената. Тя е сред четирите най-важни елемента на сделката. Номерът на нашата сметка, паролата, сумата и номерът на сметката на бенефициента. Няма да ти е лесно да ги запомниш всичките, но самата транзакция е съвсем елементарна.

— Вие не искате никой да знае цената.

Дебелият не отговори.

— Ще ме пожертвате — заключи куриерът.

— Не и ако получим това, което искаме. Този път е различно. Ако сделката успее, ти ще бъдеш неизменна част от нея. Ние всички ще бъдем част от нея. Ще се превърнем в мит… легенда. Историите за нас ще се предават от поколение на поколение. И всички ще смятат цената за нищожно ниска. Всички ще празнуват. Малките момиченца ще играят ролята ти. Ще знаят, че и те могат да го направят.

Куриерът не каза нищо.

Дебелият продължи:

— Ако сделката се провали обаче, тогава, да, ще бъдеш убита, без значение дали ще отидеш в Цюрих или не. Ти вече си част от операцията. Вече си свидетел. Всички свидетели ще бъдат убити. Унижението за нас ще бъде прекалено голямо, за да го понесем, и това ще бъде единственото решение. Сто милиона долара за нищо? Очевидно ще трябва да го заличим от паметта на нашите хора. В противен случай с нас ще бъде свършено като лидери. Ще ни разкъсат на парчета.

— Сто милиона долара? — попита куриерът. — Това ли е цената?

— Иди и научи наизуст числата, които ще ти трябват — нареди дебелият. — Приготви се да тръгнеш тази вечер. Моли се да успееш.

В Хамбург Уайли слезе с асансьора и се озова във фоайето. Обърна гръб на кръговото кръстовище, подмина съседния блок, тръгна по алеята между две други сгради и се озова в задната част на комплекса, където новият асфалт отстъпваше място на старите гранитни павета и над реката се издигаха оцелели пристанищни кранове.

Над тъмните води прехвърляха снага нови пешеходни мостове от тиково дърво и стомана. Изящните им сводове се извисяваха елегантно над реката и каналите. Уайли тръгна по един, после се прехвърли на друг, по-широк, който щеше да го отведе по-надалече, към булеварда и автобусната спирка. Той седна под козирката и зачака. Пръв се появи автобус, който не му вършеше работа, но после дойде и неговият. Щеше да слезе на две преки от офиса на компанията за автомобили под наем. Качи се в автобуса. Беше спокоен. Беше се отървал от усещането, че пропада. Очакваше го последователност от прости, съвсем елементарни задачи. Да предаде, да получи, да отлети. Когато кацнеше, неговите двеста и петдесет хиляди хектара щяха да го очакват. И щяха да се виждат от Космоса.

Усмихна се на себе си, сам сред всички пътници в автобуса.

Хорас Уайли.

Браво на него!

На километър-два от автобусния маршрут Мюлер и Дремлер се срещнаха в една сладкарница. Вътре имаше четири малки маси, заети от двойки мъже като тях, които отстрани изглеждаха като приятели, но всъщност единственото, което ги свързваше, бе взаимният интерес, независимо дали ставаше въпрос за покупка или продажба, за хеджиране или застраховане, за инвестиции или лизинг, за наем или препродажба на имот.

Или за усилията им да спрат рухването на националната идентичност.