Лий Чайлд - Вечерен курс

Бишоп ги посрещна във фоайето и ги въведе в стаята им. Бе оборудвана с бюра, телефони, факсове, ксерокси, телекси, принтери и масивни компютърни терминали с тъмнобежови клавиатури. Бишоп заяви, че вътрешните номера са същите като в Маклийн, Вирджиния. От местните единствено Гризман разполагал с номерата им, но нямал представа къде е разположен щабът им.

Именно той позвъни пръв. И съобщи за проблем.

Ричър вдигна и Гризман каза:

— Не ме включвай на високоговорител.

— Защо?

— Издъних се. Или по-скоро отделът ми се издъни. Което е едно и също.

— Какво се е случило?

— Мисля, че изгубихме Уайли. Неизвестно как се е забъркал в пътен инцидент с пострадал велосипедист два часа след като с теб си тръгнахме. Шофирал е автомобил и е ударил колоездача. Явно е прекалил с шампанското. Свидетелката го е описала идеално. Показали са ѝ портрета, съставен с помощта на Хелмут Клоп, и тя го е познала. Всичко е официално, фигурира в документацията на Пътната полиция.

— Това означава, че твоят човек не го е видял на излизане от комплекса.

— В един момент е разговарял с колега от Пътната полиция. Може Уайли да е минал точно тогава.

— Но и в двата случая нямаме представа къде е той сега.

— Не и с приемлива степен на вероятност.

— Така ли ви учат да говорите?

— Звучи трезво и зряло, особено когато е придружено от технически подробности.

— Случват се подобни гадости — отвърна Ричър. — Свиквай.

— Съжалявам, че го изпуснахме — каза Гризман.

— Не се притеснявай.

— Ще поддържам наблюдението, докато мога.

— Благодаря.

Ричър затвори и разказа на останалите какво се е случило. Синклер изрече на глас въпроса, който тревожеше всички:

— Това по време на доставката ли е станало? Изпуснали ли сме предаването на стоката? Толкова напрегнат ли е бил, че да удари велосипедист?

— Прекалено рано е — отвърна Вандербилт. — По средата на първата нощ. Невъзможно е да е получил парите. Затова не е предал стоката. Освен ако не е изключително глупав.

— В най-лошия случай ще се отправи към летището — обади се Ландри — и ще хване ранния полет за Цюрих. Може да предпочете да изчака ден-два там, а не тук. Но това ще означава, че е взел стоката със себе си. Ако е малка по обем. И ще я предаде в кабинета на банкера.

— Трябва да установим наблюдение на летищата — заяви Уотърман.

— Вече ги наблюдаваме — отвърна Синклер. — И двете разполагат с охранителни камери. От ЦРУ получиха временен достъп до системите за наблюдение. Неофициален, което означава, че няма да продължи дълго, но към този момент Уайли не се е появил нито на хамбургското, нито на цюрихското летище.

— И не се е прибирал у дома — добави Ричър. — Освен ако човекът на Гризман не го е изпуснал два пъти. Къде ли е сега?

— Там някъде — отвърна Нили. — Някъде в Германия. Навлязъл е в последната фаза преди доставката. Нещо като финален оглед, когато купуваш нова кола. Преди да сключиш самата сделка.

Уайли се събуди в спалнята си — същата спалня, в която се бе будил през последните три месеца. В апартамента под наем на брега на реката. В новия жилищен комплекс, който приличаше на същински град в града. Не съвсем. Наподобяваше по-скоро огромно общежитие, пълно с апатични хора, които идваха и си отиваха по тъмно, като междувременно успяваха да дремнат по няколко часа. Никога не бе виждал съседите си и доколкото знаеше, никой от тях не бе виждал него. Чудесно!

Той стана и включи машината за кафе. Изплакна бутилката от шампанско и я постави в чувала с отпадъци за рециклиране, а чашата прибра в съдомиялната. Взе телефона и позвъни във фирмата за автомобили под наем, която бе ползвал и преди. Веднага го свързаха с мъж, чийто глас звучеше младежки и енергичен.

— Говорите ли английски? — попита Уайли.

— Разбира се, господине — отвърна младежът.

— Трябва ми микробус под наем.

— С какви габарити, господине?

— Дълга колесна база и висок покрив. Нуждая се от повече пространство.

— Предлагаме мерцедеси и фолксвагени. Мерцедесът е по-дълъг, вътре е над четири метра.

Уайли пресметна наум. Четири метра… около тринайсет фута. Нуждаеше се от дванайсет.

— На каква височина от земята е подът на фургона?

— На обичайната, мисля. Не съм сигурен.

— Задната врата ролетна ли е?

— Не, господине. Вратите са двойни, на панти и се отварят настрани. Това проблем ли е?

— Трябва да доближа микробуса до камион и да претоваря разни неща. С тези врати няма да мога да се приближа достатъчно.