Лий Чайлд - Вечерен курс

Ричър вдигна поглед към издутата полусфера на тавана точно над главата на продавача.

— Това охранителна камера ли е?

Възрастният мъж отговори утвърдително и им показа видеокасетофона в задната стаичка. Сигналът от камерата се записваше върху обикновени видеокасети. Гризман знаеше как да борави с него. Картината бе черно-бяла, но с добра резолюция, а широкоъгълният обектив сякаш надзърташе над рамото на продавача. Камерата изпълняваше двойна функция — следеше не само клиентите, които се виждаха отлично на екрана, но и чекмеджето на касата, в случай че продавачът крадеше от оборота.

Гризман превъртя лентата четирийсет минути назад и на екрана се появи образът на Уайли. Не можеше да има никакво съмнение в това. Косата, челото, скулите. Дълбоко разположените очи. Изглеждаше наистина среден на ръст, но слаб и кокалест като човек, който не се храни достатъчно. Въпреки това се движеше енергично и устремено. Самоуверено. Почти наперено. Имаше атлетична фигура. Не яка и мускулеста като на някой младеж, а тренирана и зряла. Беше на трийсет и пет, точно като Ричър.

Видяха на екрана как Уайли пристъпва към хладилния шкаф за вино, отваря стъклената врата и изважда тумбеста бутилка с тънко гърло.

— „Дом Периньон“ — отбеляза Гризман. — Не е никак евтино.

Уайли отнесе бутилката до касата и извади няколко смачкани банкноти от джоба си. Преброи ги, а продавачът му върна рестото в монети. После сложи шампанското в хартиена торбичка с формата на бутилка и Уайли си тръгна. Трийсет и седем секунди от началото до края.

Изгледаха записа втори път. Случи се абсолютно същото.

— А сега ми покажете квартала — каза Ричър.

Двамата с Гризман се върнаха в колата и полицаят потегли бавно на юг по паважа. Опитваше се да проследи маршрута на Уайли, но в обратна посока, от мястото, където ченгето го бе видяло, между старите тухлени складове, до чисто новото кръгово кръстовище, което водеше наляво, надясно или право напред към алеите, които пресичаха жилищния комплекс.

Гризман спря колата. Двигателят работеше, чистачките сновяха напред-назад по стъклото в бавен ритъм. Ричър гледаше пред себе си. Виждаше хиляди и хиляди прозорци. Повечето тънеха в мрак, но зад някои от тях светеха лампи.

— Скъпи ли са апартаментите тук? — попита той.

— Всичко в Хамбург е скъпо — отвърна Гризман.

— Чудя се как Уайли си плаща наема.

— Не го плаща. Тук не е регистриран никой на име Уайли. Вече проверихме.

— Смятате, че използва немско име?

— Това би променило нещата.

— Име, което вероятно сам е избрал.

— Засегнал ли ви е по някакъв начин?

— Той предава родината си. Която е и моя родина.

— Обичате ли родината си, господин Ричър?

— Майор Ричър.

— Мисля, че това отговаря на въпроса ми.

— Предпочитам да се отнасям към нея с разумен скептицизъм.

— Не звучи особено патриотично.

— Напротив, много е патриотично. Това е моята родина, независимо дали постъпва правилно или не в даден случай. Любовта към страна, която винаги постъпва правилно, може да се определи като здрав разум, не патриотизъм.

— Съжалявам, че страната ви е изправена пред подобни проблеми — каза Гризман.

— А вие обичате ли родината си? — попита Ричър.

— Прекалено рано е да се каже. Изминали са едва петдесет години. За това време се променихме повече от която и да било друга държава. Мисля, че се справяме добре. Хората от Изток обаче ни върнаха назад. В икономическо отношение, разбира се. Както и в политическо. Ставаме свидетели на неща, които никога не бяхме виждали.

— Като бара, от който ви е позвънил Хелмут Клоп.

— Принудени сме да изчакаме подходящ момент. Не можем да ги арестуваме за престъпни мисли. Нуждаем се от реални престъпления.

— Един мъж наблюдаваше хотела — каза Ричър. — Тръгна си веднага щом се появихте.

— Не е от моите — отвърна Гризман.

— Възможно ли е да е от федералната полиция?

— Няма логика. Не съм докладвал на никого за посещението на доктор Синклер. Поне за момента. Никой не знае, че е тук. Регистрирала се е под друго име.

Ричър замълча.

— Проверихте ли отпечатъка? — попита Гризман.

— Да, проверих го — отговори Ричър.

— И?

— Можете да причислите случая към студените досиета. Никога няма да бъде разкрит.

— Какво означава това?

— Означава, че знам кой е и няма да кажа на никого.

— Но аз ви помогнах!

— Знам. И ви благодаря.

— Нищо ли няма да получа в замяна?

— Тя е била много скъпа проститутка. Затова списъкът с клиентите ѝ е представлявал интерес за определена служба. Но няма да кажа на никого и за това.