Лий Чайлд - Вечерен курс

— Това означава, че отдавна го е планирал — отбеляза Синклер от леглото. — Сега трябва да разберем какво точно е намислил.

— Навън имаше един човек, който наблюдаваше хотела. Преди около час. Изчезна, когато се появи Гризман.

— Не е от моите — обяви Бишоп.

Мюлер позвъни отново в дома на Дремлер и го събуди. Беше много късно. Или много рано, в зависимост от гледната точка. Дремлер се разсъни бързо и Мюлер му докладва:

— Ричър се върна в хотела малко преди един през нощта. После се появи Гризман и американецът се качи в колата му, без изобщо да влиза в хотела. Побързах да си тръгна, да не би Гризман да ме познае.

— Какво иска Гризман?

— Един от пътните ми патрули чул разговорите им по радиостанцията. Американецът, когото издирват, бил забелязан в „Санкт Паули“. Името му е Уайли. Хората на Гризман разполагат в колите си с полицейския портрет, съставен с помощта на Клоп.

— Други подробности?

— Един от хората ми проверил автомобил, спрял в зона, забранена за паркиране край реката. Близо до новия жилищен комплект. Попаднал на един от детективите на Гризман с цивилен автомобил, който наблюдавал района за Уайли. Човекът ми го поразпитал и поговорили около минута. Като две ченгета, които клюкарстват помежду си. Подчиненият на Гризман не знаел подробности, но казал, че очевидно става въпрос за важен случай, тъй като заповедите за издирването на Уайли съдържали предупреждение за опасност.

— Какво означава това?

— Допреди няколко години това означаваше организирана престъпност, а сега — тероризъм. Човекът на Гризман не бил сигурен за кое от двете става въпрос. В момента цари известно объркване. Аз обаче смятам, че предупреждението се отнася за тероризъм, защото хората на Гризман са наблюдавали и един апартамент близо до хотела на Ричър. Това се е случило по-рано през деня. Чакали някакъв саудитец да излезе от сградата. Което обаче така и не се случило. Проверих данните, с които разполагат общинските служби, и открих, че в един от апартаментите в блока живеят трима саудитци и един иранец. Всичките са млади. Мисля, че заплахата за тероризъм е свързана с Близкия изток.

— Уайли присъства ли в базите данни на общината?

— Няма и следа от него.

— Клоп казва, че го е виждал в бара повече от веднъж. Може някой там да го познава.

— Възможно е — съгласи се Мюлер.

— Трябва да ни осигуриш копие от този полицейски портрет — нареди Дремлер.

Нили си тръгна първа, а малко по-късно я последва и Бишоп. Ричър се настани в единия фотьойл. Синклер остана на леглото.

— Уотърман и Уайт ще пристигнат утре сутринта — каза тя. — А също и Ландри и Вандербилт. Премествам центъра на цялата операция. Епицентърът на събитията е тук. Ще работим от консулството.

— Добре — каза Ричър.

— За какво си мислиш?

— В момента ли?

— Да.

— За работата или личния живот?

— Можеш да мислиш едновременно и за двете?

— През повечето време.

— Добре, първо работата.

— Косата на Уайли.

— Какво за нея?

— Не се е подстригал така. Оставил я е да порасне.

— Може да се е притеснявал, че фризьорът ще го запомни.

— Можел е да се справи и сам. Всеки ден се е бръснел над ушите. Можел е да обръсне цялата коса и да я остави да порасне отначало. Но не го е направил.

— Защо?

— Мисля, че в него има някаква суета. Някаква превзетост. Харесва Дейви Крокет. Може да си е пуснал косата дълга, за да си купи кожено яке с ресни и да се преструва на пионер от Дивия запад. Начинът, по който се движи на онзи запис от магазина за вино, ми се стори интересен. Уайли е дребен, но походката му е доста наперена. Мисля, че си пада по подобни жестове. Което ме притеснява, особено в комбинация със сто милиона долара. Поражда у мен предчувствието, че предстои нещо много важно.

Синклер помълча за момент.

— А личният живот? — попита тя.

Ричър се усмихна.

— Пак стигаме до същото.

— До кое?

— До същия отговор — каза той. — Имам чувството, че предстои нещо много важно.

— Разчитам на това — заяви Синклер.

След като се събудиха, Ричър се върна в своята стая, взе душ и се преоблече. Слезе по стълбите и се озова в салона за закуска. Четиримата от Маклийн вече бяха там, пристигнали с нощния полет. Нили им правеше компания. Изглеждаха уморени. За разлика от нея. Ландри заяви, че е открил прачичовците. Новините обаче не бяха добри. Повечето отдавна бяха покойници и никой не бе живял близо до града, в който бе израснало момчето. Нямаше и доказателства за близки отношения. Дори косвени. Никой от тях не бе посещавал семейството на Уайли. Двама бяха лежали в затвора. Едва ли бяха оказали влияние върху хлапето от разстояние.