Лий Чайлд - Вечерен курс

Излезе от таксито край пазара за цветя. Тръгна между сергиите, отрупани с ярки цветя, и се озова във влажно хале, в което бяха изложени по-редките видове. Когато излезе от другия край, отново бе облякъл розовата си риза, а шапката и очилата бяха изчезнали.

Той извървя пеша последните пет преки и откри жилищния блок, който търсеше. Бетонна кула, щръкнала сред по-стари и по-елегантни сгради. Открояваше се като фалшив златен зъб. Сякаш много отдавна на това място бе паднала бомба и бе освободила място за блока. А може би тъкмо това се бе случило. Фоайето вонеше на белина. Асансьорът работеше, но издаваше неприятни звуци. Коридорите на етажите бяха тесни.

Куриерът почука на вратата и зачака. Започна да отброява секундите в главата си. Бе чукал на много врати. Знаеше как протичат нещата. Първо, хората вътре чуват почукването, второ, стават от дивана, трето, проправят си път сред хаоса от мебели и вещи, четвърто, пристъпват към вратата, пето, отварят я.

Вратата се отвори. На прага стоеше млад мъж. Сам. В апартамента зад него цареше тишина.

— Би трябвало да ме очаквате — заяви куриерът.

— Трябва да излезем — отвърна младежът.

— Кога?

— Сега.

Младежът е сомалиец, помисли си куриерът. На двайсет и няколко, но вече изтощен от живота, целият кожа и кости. Примитивен като някой изчезнал биологичен вид.

— Не искам да излизам — каза куриерът. — Изморен съм. Сутринта отново заминавам. Очаква ме нов полет.

— Нямаме избор. Трябва да излезем.

— Смисълът на подобна квартира е да не се налага да излизам.

— Футболният отбор на Киев играе тази вечер в Москва. Всички барове ще дават мача. Започна скоро заради часовата зона. Ще бъде необичайно да не отидем. Ще се откроим.

— Ти можеш да вървиш.

— Никой не бива да остава в апартамента. Не и този следобед. Някой ще забележи. Съперничеството между двата отбора е голямо. Тук го приемат като израз на патриотизъм. От нас се очаква да се впишем в общата картина.

Куриерът сви рамене. Предпазните мерки наистина изискваха следването на подобни принципи на поведение. А футболът не бе толкова лошо нещо. Веднъж бе гледал как играят с отрязана глава.

— Добре — съгласи се той.

Слязоха по стълбите, постигнали мълчаливо споразумение да не рискуват с асансьора. Поеха в нова посока, която ги отдалечи от пазара за цветя. Подминаха жилищни кооперации с величествени някога, а сега избледнели и олющени фасади и свиха в алеята, открила се между две от тях. Пряк път, обясни сомалиецът. Беше тясна тухлена алея, в която стъпките им отекваха толкова силно, че куриерът се почувства неловко. Сградата свърши и двамата се озоваха в миниатюрен двор, не по-голям от стая, ограден от четириетажни тухлени фасади. Високо над главата на куриера се виждаше късче синьо небе. Стените бяха изпъстрени тук-там със зазидани прозорци и прорязани от широки водосточни тръби. От покрива висеше кабел за телевизионна антена, навит на места на руло, от което нямаше никакъв смисъл.

В двора ги очакваха трима младежи.

Куриерът прецени, че един от тях вероятно е братовчед на сомалиеца. Другите двама също си приличаха. Несъмнено бяха от Туркменистан. Съквартирантите на сомалиеца. За частица от секундата — за една щастлива частица от секундата — куриерът си помисли, че това е мястото на срещата, откъдето всички заедно ще отидат на бар. Но в този момент видя, че няма друг изход от двора.

Това не бе пряк път.

А капан.

И тогава разбра. Беше ясно като бял ден. Съвсем логично. Той представляваше риск за сигурността на операцията. Защото знаеше цената. Сто милиона долара. Именно тя бе най-опасният елемент в цялото начинание. Подобна сума би разтревожила много хора. Всеки, който я знаеше, автоматично се превръщаше в потенциална заплаха за операцията. Класическа теория. Бяха я изучавали в тренировъчните лагери, илюстрирана с хипотетични примери. Бяха я разигравали на практика. Жалко, бяха си казвали, но необходимо. Голямата борба изисква големи жертви. Голямата борба изисква хладен ум и студено сърце. Куриерът, когото бяха изпратили преди него, не им бе наредил да проветрят апартамента и да настанят удобно своя гост. Бе донесъл съвсем различни инструкции.

Куриерът не помръдна. Не каза нито дума. Никога нямаше да каже нито дума. Не и той. Те би трябвало да го знаят. След всичко, което беше направил. Той беше различен. С него тайната им бе в безопасност. Дали?

Не, това бяха хора, които играеха футбол с отрязани човешки глави. В сърцата им нямаше място за подобни чувства.