Лий Чайлд - Вечерен курс

Мъжът с лабораторната престилка каза нещо на немски. Ричър не разбра нито дума, но долови възмущението в тона му. Явно знаеше английски и бе чул какво казва Ричър. Гризман обясни:

— Точно това се е канел да направи колегата. Приятелят ви успя ли да издейства осъдителна присъда?

— Не — отвърна Ричър. — Съдът прецени, че е нарушена логическата последователност на доказателствата. Приятелят ми доказа, че отпечатъкът върху лоста принадлежи на обвиняемия, но не успя да докаже, че лостът е от колата на бившата му съпруга. Адвокатът на защитата заяви, че може да е свален от всяка кола.

— Какво е трябвало да направи?

— Преди да започне, е трябвало да гравира инициалите си върху предната повърхност на лостчето. Докато то още е било върху вратата. С миниатюрна бормашина или зъболекарски инструменти например. И да заснеме всичко това. Първо от широк ъгъл, за да се види колата, после отблизо.

Гризман каза нещо на немски, което прозвуча като дълъг списък с инструкции. Ричър долови думата Zahnartz , за която знаеше, че означава зъболекар, тъй като преди години във Франкфурт го бе заболял зъб. Мъжът с лабораторната престилка го изслуша и кимна.

Върнаха се в стаята за разпити тъкмо когато Клоп се канеше да си тръгне. Полицейският художник им връчи рисунката, направена с цветни моливи. Гризман обеща да изпрати по факса копие в Маклийн, Вирджиния, и да прибере оригинала в делото.

Ричър и Нили отнесоха своето копие до вратата от армирано стъкло, през което се процеждаше естествена светлина. Американецът изглеждаше точно както го бе описал Клоп. Художникът се бе справил отлично със задачата си да претвори думите му в образ. Русите кичури. Гладката кожа, опъната върху черепа. Веждите и скулите, разположени хоризонтално и успоредно едни спрямо други като две стоманени пръчки от старомоден шлем за американски футбол. Очите, които проблясват от дълбоките си орбити. Тънките като цепки устни. Плюс двете вертикални линии — тънкия като острие нос и трапчинката на дясната буза. Рисунката създаваше усещането, че този човек никога не се усмихва, най-много да разтегли устни в крива, подигравателна усмивка. Художникът го бе нарисувал с яке като на Ричър. Светъл деним. Бяла тениска отдолу. Ключиците му изпъкваха също като скулите. Сухожилията по врата му бяха изпъкнали. Човек с трудно детство, на когото се е наложило бързо да порасне.

— Дали е военен? — попита Нили.

— Не мога да преценя само по вида му — отвърна Ричър.

— Защо тогава още сме тук?

— Не знам. Ратклиф обеща да получим каквото ни хрумне. А аз не искам отново да попадна в капана на нечия грешка.

— Втората среща може да не се състои в Хамбург.

— Съгласен съм. Шансовете са едно към десет. Което означава, че останем ли тук, ще разполагаме с шанс от десет процента да се озовем на точното място в точното време. Върнем ли се във Вирджиния, шансът ни пада на нула. Срещата няма да се състои пред Паметника на Уошингтън. Това поне е сигурно.

Преводачката дойде при тях.

— Господин Клоп пита кога ще проведете останалата част от разговора с него.

— Кажете на господин Клоп, че приключихме — отвърна Ричър. — Кажете му, че ако го видя отново, ще му извадя очите с нокътя на палеца си. Едно по едно.

Гризман пристъпи напред и попита:

— Мога ли да ви поканя на обяд?

Дванайсет часът в Хамбург, Германия.

Което означаваше един часът следобед в Киев, Украйна. Куриерът тъкмо слизаше от самолета. Бе прекосил планините между Афганистан и Пакистан, за да стигне до Пешавар, където да се качи на самолета за Карачи, а там да се прехвърли на полета за Киев. Бе използвал различни паспорти за всяка отсечка от маршрута, а сега се бе преоблякъл за пореден път. Бе сменил розовата си риза с черна тениска, очила и шапка с емблемата на футболния отбор на „Донецк“. Беше напълно незабележим и непроследим. Украинската гранична полиция не му създаде никакви проблеми. Той взе багажа си от лентата и напусна сградата на терминала. Нареди се на опашката за такси и изпуши една цигара, докато чакаше реда си.

Таксито бе стара чешка шкода. Куриерът даде на шофьора адреса, на който да го остави — пазар за цветя на пет преки от истинската му цел. А тя бе малък апартамент, нает от четирима правоверни от Туркменистан и Сомалия. Конспиративна квартира. Винаги бе за предпочитане последната част от маршрута да се изминава пеша. Шофьорите на таксита можеха да запомнят едно или друго. Някои дори си водеха бележки. Изминати километри, разход на гориво, адреси. Не познаваше никого от четиримата. Те обаче го очакваха. Киев не бе като Хамбург. Тук не можеше просто да позвъни на вратата. Затова бяха изпратили друг куриер. Куриер на куриера. Необходима предпазна мярка.