Лий Чайлд - Вечерен курс

— Съжалявам.

— Следователно американецът е със среден ръст и средно тегло, но по-скоро слаб, вероятно изпълнен с енергия? Нали така?

— Да, като човек, който непрекъснато се намира в движение.

— Колко време прекара в бара, преди да се появи саудитецът?

— Може би пет минути. Беше най-обикновен клиент. Никой не му обърна никакво внимание.

— Какво си поръча?

— Половинлитрова халба. Пиеше бавно. Още не я беше преполовил, когато срещата приключи.

— Колко дълго остана, след като саудитецът си тръгна?

— Около трийсет минути.

— Какво пи другият?

— Нищо. Нямаше да го обслужат, дори да си беше поръчал.

— Каква коса имаше американецът?

Клоп сви рамене в отговор на въпроса на преводачката, но тя го скастри и го посъветва да си помисли. Той отвърна неловко, личеше си, че не разбира от прически, но продължи да обяснява, твърдо решен да съобщи всяка подробност, която си спомни. Произнесе цяла реч. Накрая преводачката каза:

— Американецът бил рус, косата му била с цвета на сеното или сламата през лятото. Прическата му била съвсем нормална отстрани, но доста по-дълга отгоре. Някаква мода. Можел да я премята от едната страна на другата. Като Елвис Пресли.

— Сресана?

— Да, грижливо сресана.

— Стилизант?

— Какво е това?

— Продукт за коса — брилянтин, гел, нещо подобно.

— Не, била съвсем естествена.

— Очите?

Лицето, което свидетелят описа, съответстваше на косата и ръста. Дълбоко разположени сини очи, гладко чело, изпъкнали скули, тънък нос, бели зъби, уста, която не се усмихва, решителна брадичка. Без видими следи по кожата. Нито белези, нито татуировки. Поизбелял загар, бръчици около очите. По-скоро от присвиване на очите, отколкото от смях или мръщене. Лека трапчинка на едната буза. По-скоро хлътване, причинено от захапка, може би дори от липсващ зъб. Но видимо. Тясно, разположено хоризонтално. Веждите, очите, високите скули, тънките устни, гримасите… Най-вероятно бе на трийсет и няколко, а не на двайсет и няколко.

— Уведомете господин Клоп, че ще го помолим да повтори всичко това пред полицейския художник — каза Ричър.

Преводачката предаде думите му и Клоп кимна.

— Как беше облечен американецът? — продължи Ричър.

Клоп отговори, а преводачката каза:

— Яке „Ливайс“, точно като вашето.

— Съвсем същото?

— Абсолютно.

— Светът е малък — отбеляза Ричър. — А сега го попитайте дали смята, че саудитецът е бил развълнуван. Нека ни каже само това, което е видял или чул. Ще оставим политическия анализ за по-късно.

Свидетелят и преводачката се впуснаха в продължително обсъждане на немски, в което от време на време се включваше и Гризман. Необходими бяха доста уточнения, за да си изяснят нещата, и накрая преводачката каза:

— Според господин Клоп по-подходящата дума е напрегнат. Напрегнат и нервен. Американецът му казал нещо и арабинът реагирал.

— Господин Клоп чул ли е думите им?

— Не.

— Колко дълго е продължила тази част от разговора?

— Вероятно минута.

— Колко дълго е останал саудитецът?

— Тръгнал си е веднага.

— А американецът е останал още трийсет минути.

— Там някъде.

— Добре — каза Ричър, — уведомете господин Клоп, че е време да разгледа снимките.

Ричър постави платнената чанта на масата.

— Предайте на господин Клоп, че снимките са доста — каза той. — Искаме да се чувства свободен да си вземе почивка, когато прецени. Предайте му да вземе предвид всичко, което ни каза за лицето на мъжа, всички подробности, които чухме току-що, и да следи за тях. Косата може да се промени, но очите и ушите — никога. Няма проблем, ако не е напълно сигурен в някоя снимка. Ще отделим възможните лица и ще ги прегледаме отново. Кажете му, че не бива да допуска грешки.

Нили отвори чантата, в която имаше двеста формуляра със снимки. Раздели ги на пет равни купчини от по четирийсет. Така не изглеждаха толкова много. Побутна първата купчина към Клоп. Той се зае за работа без особен ентусиазъм, но с безспорна ефективност. Приличаше на офис мениджър. Ричър следеше погледа му. Клоп несъмнено следваше предложението му да отмята позициите от списъка, който си бе съставил наум. Една след друга. Очи, нос, скули, уста, брадичка. Всяка от тях изискваше отделно „да“ или „не“. Отхвърли повечето кандидати още в самото начало. Купчината с неподходящите лица се увеличаваше. Месести лица, кръгли лица, тъмни очи, пълни устни. Нито едно от лицата в първата купчина не привлече вниманието му. Дори като потенциална възможност.