Лий Чайлд - Вечерен курс

Гризман разполагаше със служебен мерцедес, оставен на място, където паркирането бе забранено. Качиха се в колата и потеглиха към града. Седалката изскърца под тежестта на шофьора. Беше доста едър. Два-три сантиметра по-висок от Ричър и трийсетина килограма по-тежък. Вероятно тежеше два пъти повече от Нили. Но по-голямата част от тези килограми бяха тлъстини. Които не представляваха опасност за никого освен за самия Гризман.

— По телефона вчера нарекохте свидетеля смахнат — каза Ричър.

— Не съвсем — уточни Гризман, — просто е вманиачен на определени теми. Несъмнено става въпрос за елементи на расистка и ксенофобска патология, задълбочена от ирационални страхове. Но във всяко друго отношение е напълно нормален.

— Бихте ли му имали доверие като свидетел в съдебната зала?

— Разбира се.

— А съдията и съдебните заседатели?

— Разбира се — повтори Гризман. — Човекът се справя добре във всекидневния си живот. В края на краищата той е общински служител. Като мен.

Полицейският участък се оказа най-модерният в Хамбург. Чисто нов, оборудван по най-съвременните стандарти. Организиран на принципа на интеграцията между отделните звена с добре оборудвани лаборатории на място. Алеите пред сградата бяха осеяни с гора от знаци на всеки ъгъл, които сочеха към един или друг отдел. Вътре бе същото. Полицейският участък се оказа комплексно съоръжение, което приличаше повече на голяма болница. Или на университет. Гризман паркира мерцедеса на запазеното си място и тримата слязоха от колата. Нили носеше едната чанта, а Ричър другата. Последваха Гризман и влязоха в сградата, завиха наляво и надясно по широки чисти коридори и се озоваха в стая за разпити с врата от армирано стъкло. Вътре ги очакваше мъж, седнал край масата с кафе и сладкиши пред себе си. Навсякъде имаше трохи. Мъжът бе на четирийсет може би. Носеше сив костюм, най-вероятно от полиестер. Косата му бе прошарена, плътно прилепнала към скалпа с помощта на гел. Очилата му имаха стоманени рамки. Очите зад тях бяха съвсем светли. Кожата му бе бледа. Единственият цветен акцент бе вратовръзката му, същинска феерия от жълто и оранжево. Беше широка и къса, приличаше на риба, овесена на врата му.

— Казва се Хелмут Клоп — каза Гризман. — Роден е на изток. Дошъл е тук след обединението. Доста хора го правят. Заради работните места, нали разбирате.

Ричър продължаваше да оглежда свидетеля. Може би щеше да им изгуби времето, може би щеше да спаси света. Гризман не понечи да влезе в стаята. Вместо това дръпна маншета на ризата си и погледна часовника си. В същия миг иззад ъгъла се показа жена, която се запъти право към тях. Гризман я видя и върна доволен маншета си на място. Точно навреме. Германска точност.

— Нашата преводачка — каза той.

Дамата бе ниска, набита, на неопределена възраст, с прическа, която благодарение на лака за коса образуваше широк глобус около главата ѝ, почти като златиста каска на моторист. Бе облякла сива рокля от дебел габардин, груб и издръжлив като войнишка униформа, дебели вълнени чорапи и обувки, които тежаха поне по един килограм всяка.

— Добро утро — поздрави ги тя с глас на кинозвезда.

— Да влизаме — предложи Гризман.

— Какво точно работи господин Клоп? — попита Ричър.

— Какво работи? Инспектор е. В момента проверява работата на отдела, който отговаря за водопровода и канализацията в града.

— Доволен ли е от работата си?

— Има кабинет. Не полага, както се изразявате вие, физически труд. Изглежда доволен. Оценките от атестирането му са добри. Колегите му го смятат за добросъвестен и педантичен.

— Защо работи в такива необичайни часове?

— Необичайни?

— Казахте, че работният му ден започва рано и приключва малко след обяд. Това е характерно за работниците, не за чиновниците.

Гризман изрече някаква много дълга немска дума, вероятно название на нещо, и преводачката обясни:

— Имаше предложение за намаляване на замърсяването посредством ограничаване на трафика в най-натоварените часове. Служителите бяха насърчени да работят по стъпаловиден график. Естествено, местното правителство трябваше да даде пример. Очевидно управлението за комунални услуги е предпочело да започва рано работния ден и да приключва рано. Градската управа вече обяви, че мярката е дала видими резултати. Последните измервания показват, че някои вредни емисии са намалели със седемнайсет процента.

От устата ѝ прозвуча като най-великото постижение на човечеството. Говореше като актриса от черно-бял филм от четирийсетте. Ричър си представи сцената, в която героят пуритан се съгласява да извърши нещо много лошо само защото тя го е помолила с неустоимо чувствен глас.