Лий Чайлд - Вечерен курс

— Готови ли сте? — попита Гризман.

Влязоха в стаята и Хелмут Клоп вдигна поглед. Както бе казал Гризман, изглеждаше доволен от живота. Беше се превърнал в център на вниманието. И се наслаждаваше на всеки миг от това преживяване. Вероятно изпитваше известно разочарование. Вярно, беше германец, но от Изтока, с всички обиди и огорчения, които съпътстват живота на имигранта. Гризман започна на немски, Клоп отвърна, а преводачката обясни:

— Представени сте като елитни оперативни служители, пристигнали спешно от Америка специално за да се срещнат с него.

— И какво каза господин Клоп? — попита Ричър.

— Заяви, че е готов да помогне с каквото може.

— Не мисля, че каза точно това.

— Говорите ли немски?

— Може да знам някоя и друга дума. Бил съм тук и преди. Разбирам, че искате да проявите любезност, но двамата със сержанта ми сме чували далеч по-неприятни неща от това, което този човек може да каже. Точността е далеч по-важна от нашите чувства. Въпросът може да се окаже изключително сериозен.

Преводачката погледна Гризман, който кимна.

— Свидетелят изрази задоволството си от факта, че хората, които са изпратили, са бели.

— Добре — отвърна Ричър. — Кажете на господин Клоп, че е важна фигура в текущо разследване. Кажете му, че възнамеряваме да му зададем въпроси от различни области на политиката. Готови сме да изслушаме неговото мнение и съвети. Все пак трябва да започнем отнякъде, затова първоначалният ни фокус ще бъде насочен към подробното описание на външността и поведението на двамата мъже. Да започнем например с американеца. Искаме да го опише със собствени думи, след което ще му покажем снимки.

Преводачката се обърна с лице към Клоп и предаде думите на Ричър с изразителна и ясна дикция. Клоп я изслуша внимателно, след което кимна важно, сякаш се канеше да се захване с нещо изключително трудно и да положи всички усилия, за да се представи на ниво.

— Господин Клоп често ли посещава този бар? — попита Ричър.

Преводачката преведе думите му и Клоп отговори пространно.

— Два-три пъти седмично. Има два любими бара, които редува в съответствие с петдневната си работна седмица.

— Откога посещава този бар?

— От близо две години.

— Виждал ли е американеца и преди?

Настъпи тишина. Време за размисъл. После Клоп каза няколко думи на немски, а преводачката обяви:

— Да, смята, че го е видял преди два или може би три месеца.

— Смята?

— Сигурен е, доколкото човек може да бъде сигурен в подобни неща. Мъжът, когото е видял преди два или три месеца, е бил с шапка. Затова не може да бъде напълно сигурен. Възможно е да греши.

— Каква шапка?

— Бейзболна.

— Някаква емблема?

— Червена звезда. Вероятно. Не е успял да я разгледа добре.

— Доста време е минало от тогава.

— Спомня си деня заради времето.

— Във всеки случай американецът не е редовен клиент.

— Не, не е.

— Как е разбрал, че мъжът е американец?

Последва продължителна консултация. Продължително изброяване. Преводачката каза:

— Говорил е английски. Високо. Издал го е акцентът му. Облеклото му. Движенията му.

— Добре — каза Ричър. — Сега ни трябва описание. Видял ли е американеца да се изправя или сяда?

— И двете. Видял го е да влиза, да седи сам, да седи в компанията на арабина, отново да седи сам и да излиза.

— Колко е висок американецът?

— Около метър и седемдесет, метър и седемдесет и пет.

— Пет фута и осем инча — пресметна Гризман. — Среден на ръст.

— Слаб или дебел? — попита Ричър.

— Нито едното, нито другото — отвърна преводачката.

— Широкоплещест?

— Не съвсем.

— Слаб или силен?

— Доста силен.

— Ако е спортувал, какъв спорт?

Клоп не отговори.

— Представете си спортните състезания, които дават по телевизията — каза Ричър. — Представете си олимпийските игри. Какъв спорт би му подхождал най-много?

Клоп се замисли усилено, продължително, сякаш отмяташе наум целия спортен календар. Накрая отговори на немски, разсъждаваше на глас, изброяваше аргументи „за“ и „против“, малко от това, малко от онова.

Преводачката каза:

— Оприличава го на бегач на средни разстояния. От хиляда и петстотин метра нагоре. Може би дори на дълги разстояния, до десет хиляди метра. Но определено не е слаб като маратонец. Маратонците приличат на онези насекоми — пръчици.

— Индийски пръчици, нали?

— Да, господин Клоп се изрази точно така.

— Моля ви, превеждайте всяка негова дума.