Лий Чайлд - Вечерен курс

Качиха се на втория етаж, преминаха през летяща врата и тръгнаха по пешеходния мост, който водеше към най-новата част на комплекса. Научният център. Лабораториите на криминалистите. Надникнаха първо в голяма бяла стая с безброй компютри, наредени върху дълги бели маси.

— Смятаме, че така ще се извършват кражбите в бъдеще — каза Гризман. — Вече три процента от германците използват интернет. И повече от петнайсет процента в родината ви. Сигурни сме, че тези стойности ще растат.

Продължиха обиколката. Минаха покрай редица от т.нар. чисти помещения с контролирана атмосфера и херметични врати. Приличаха на операционни в болница. Лаборатории за химически анализ, балистика, кръвни и тъканни проби, ДНК анализ. Работни маси, отрупани със стотици стъклени епруветки и всевъзможни странни на вид апарати. Явно бяха разполагали с огромен бюджет.

— Университетът финансира част от оборудването — обясни Гризман. — Техни учени също работят тук. Което е добре и за двете страни. Ние също получихме голяма федерална субсидия. Лабораториите се ползват съвместно. Понякога дори от германската армия, но при определени условия.

Ричър кимна. Добре дошли на курса по междуведомствено сътрудничество, както би казал Уотърман.

Слязоха на партера. Там въздухът бе по-свеж, явно имаше достъп до открито пространство.

Влязоха през една врата и се озоваха в просторно помещение, предназначено за автомобили. Приличаше на автосервиз или магазин за гуми, но бе безупречно чисто. Почти антисептично. Бяла боя по пода, бели плочки по стените, искрящо бяло осветление. Нито една капка масло, нито едно петънце мръсотия. Имаше само две коли. Едната бе голям седан със смачкан преден калник. Бронята и ламарините отпред не ставаха за нищо, но колата можеше да се оправи. Не беше тотална щета.

— Шофьор е блъснал човек и е избягал. Всъщност дете, което е пострадало тежко. Шофьорът не е спрял. Смятаме, че това е колата, но собственикът отрича. Надяваме се да открием кръв и влакна. Но няма да е лесно.

Другата кола бе красиво малко купе с отворени врати. Вътре надничаше мъж с бяла престилка.

— Проверяваме за отпечатъци — обясни Гризман. — Става въпрос за убийство. Смятаме, че извършителят може да е бил последният спътник, когото жертвата е качила. Била е проститутка. А това може да е опасна професия.

Ричър огледа колата отблизо. Хубава машина, особено в сравнение със стария му шевролет. Безупречно чиста. Блестеше под лампите. Вписваше се идеално в антисептичната атмосфера.

— Много чиста кола — отбеляза той.

— Апартаментът ѝ също е изключително чист и подреден.

— Имала ли е икономка?

— Мисля, че е ползвала услугите на фирма за почистване.

— В такъв случай вероятно е ползвала и автомивка. При това редовно. Миене и полиране. Отвътре и отвън. Което е добре. Няма да намерите стари отпечатъци.

Гризман попита нещо на немски мъжа с лабораторната престилка. Вероятно се интересуваше докъде е стигнал. Криминалистът отговори и посочи тук-там. Гризман надникна в колата, за да огледа по-добре. Измъкна неловко едрото си тяло от купето и каза:

— Смятаме, че разполагаме с частичен отпечатък на ляв палец върху закопчалката на предпазния колан. Повърхността е доста тясна, а и бутонът за освобождаване на колана е грапав. Освен това отпечатъкът е леко размазан. Вероятно е оставил отпечатъци и върху езика на предпазния колан, но повърхността там е безнадеждна. Твърда пластмаса с миниатюрни грапавини, които да улеснят захващането. Несъмнено такива са изискванията по стандарт, но ще трябва да си поговоря с колегите от въпросния отдел. Това не ни помага.

— Каква е колата? — попита Ричър.

— „Ауди“ — отвърна Гризман.

— В такъв случай инженерите от „Ауди“ вече са ви помогнали. Имам приятел, който се сблъска със същия проблем. Преди около година. Във Форт Худ, военна база в Тексас с размерите на Хамбург. Ставаше въпрос за ягуар, не за ауди, но и в двата случая имаме луксозни марки. Производителите им хромират лостовете за отваряне на вратите. Видът им е луксозен, усещането приятно, а и блестят в тъмното, така че човек лесно може да ги намери. Целта на проектантите е да подобрят усещането за луксозно преживяване. Пътникът пъха средния си пръст и дърпа. Не кутрето, защото смята, че е прекалено слабо, не безимения, защото смята, че е прекалено тромав, и не показалеца, защото китката ще трябва да се завърти с още двайсет и пет процента, което е малко неудобно. Винаги средният пръст. Затова трябва да разглобите вратата и да проверите за отпечатъци по задната повърхност на лостчето. Това би ви посъветвал моят приятел.