Лий Чайлд - Вечерен курс

През цялото време си водеше бележки. Два отделни проблема, помисли си Ричър. Две отделни заглавия. Две колонки, изписани със спретнат, наклонен надясно почерк.

Накрая Уайт затвори телефона и каза:

— Две новости. Първо, иранецът е предал информация чрез тайник. Преди половин час. Оставил е доклада си, скрит във вестник. Част от написаното в него са догадки. Друга част можем да определим като културен анализ. Почти есе. Казва, че саудитецът, който познава куриера, бил много възбуден. Сякаш щяло да се случи нещо голямо. По-голямо, отколкото са мечтали. Очевидно свързано със стоте милиона долара. Има чувството, че са получили нещо, което не са очаквали да получат. Иранецът подчертава, че не разполага с подробности. Това се отнася и за саудитеца. Става въпрос за нещо много голямо, което ще промени правилата на играта. Нашият човек обаче е убеден в това. Казва, че саудитецът се усмихвал, сякаш е видял рая.

— Каква е другата новина? — попита Ричър.

— Консулството е получило доклад от някакви квартални полицаи в Хамбург, които явно се опитват да се натегнат пред началниците. Става въпрос за американец, който разговарял с арабин в някакъв бар. Има доста странности. Но срещата се е състояла в деня и часа, които ни интересуват. Възможно е да разполагаме със свидетел.

Уайт се свърза с консулството и получи телефонните номера, от които се нуждаеше, включително двата на най-важния човек, с когото щяха да поддържат връзка — едър тип на име Гризман. Шефът на местните следователи. Хората в консулството го познаваха добре. Работният ден в Хамбург бе приключил, но Гризман бе в кабинета си. Зад бюрото си. Вдигна веднага. Уайт превключи на високоговорител и попита за полицейския доклад. Ричър чу ченгето да прелиства купчина документи. Явно не можеше да си спомни. Миг по-късно го откри. Онази странна среща в бара. Докладът, който бе изпратил в американското консулство. Което означаваше, че вече е отбелязал няколко точки.

Следователят попита на английски с подчертана вежливост:

— Какво мога да направя за вас?

Досущ като пиколо в хотел.

— Трябват ни името и адресът на свидетеля. Както и на бара. Подробна информация и за човека, и за заведението. Евентуално поставянето им под наблюдение.

— Не знам…

— Мога да накарам канцлера да ви се обади. Вашият министър-председател. Тогава ще знаете.

— Не, нямах това предвид. Не ги знам. Не знам никакви подробности. Аз съм просто полицай. Тези доклади минават през отдела ми, нищо повече. Освен това в доклада пише, че човекът не е с всичкия си.

— Достатъчно вменяем ли е, за да знае колко е часът?

— Добре, ще открия тази информация. Разбира се. До края на утрешния ден?

— Шегувате ли се? Разполагате с един час. Не казвайте на никого какво правите или защо. Случаят е секретен. И дръжте линията свободна, за да ви се обадя отново.

В Хамбург Гризман въздъхна дълбоко и погледна навън, към вечерния сумрак. После се залови за работа. Не беше кой знае колко сложно. Най-обикновена последователност от телефонни разговори. Един телефонен номер води до друг и така нататък. Като невронна пътечка. Една голяма организация в действие. Нещо, с което може да се гордее. Потвърждение на теория. Точна и подробна. Можеше да проследи нишката чак до униформения полицай, приел първоначалното обаждане. Което направи. И зададе няколко съвсем простички, за щастие, въпроса. Имена и адреси — на човека и мястото.

В Маклийн, Вирджиния, Ландри заяви:

— По-голямо, отколкото са мечтали. Това не ми звучи добре. Не става въпрос за спиране на някакъв часовник, а за нещо много по-лошо.

— Получаваме информация от трета ръка — каза Ричър. — Не можем да преценим тона, с който са изречени тези думи.

— Но?

— Направи ми впечатление друг израз. Нещо много голямо, което ще промени правилата на играта. Сякаш става въпрос за голяма крачка към постигане на целта. Сякаш е било толкова неочаквано, че е станало едва ли не случайно. Все едно са изпуснали един цент, а са намерили цял долар. Това е толкова значимо, че двайсетгодишни хлапаци, които носят италиански обувки и обикалят нощните клубове, са се развълнували, възбудили дори. Звучи ми направо еротично. Компютрите толкова важни ли са?

— Смятаме, че да — отговори Ландри. — И в бъдеще ще станат още по-важни. Дори сега могат да ни причинят катастрофални щети. С много жертви. Но съм съгласен, не е чак толкова възбуждащо.

— Не става въпрос за някакъв жест, изпълнен със символизъм — обади се и Вандербилт. — Те ценят подобни неща. Не е взривяване на сграда. Няма една-единствена кулминация. По-сложно е.