Лий Чайлд - Вечерен курс

— Радваме се да го чуем. Въпреки това трябва да разберем какво сте правили в свободното си време. Вие сте старши офицер. Нещата могат да вземат благоприятен или неблагоприятен обрат. Трябва да ни кажете. В противен случай можем да развихрим въображението си.

— Нямам какво да кажа.

— Правите тактическа грешка. Така привличате внимание. А където има дим, има и огън. Това е хоризонтът на събитията, подполковник. Така астрономите наричат радиуса на черната дупка. Това е мястото, където всичко се изкривява и обърква. Вероятно без сериозна причина. Вероятно заради някаква дреболия. Вероятно на други им се е разминало заради нея. Вие обаче ще изгорите. В най-добрия случай срещу името ви ще бъде поставена отметка. Завинаги. И тя ще означава: Не можем да бъдем сигурни в него. Ще ви обявят за неблагонадежден.

Бартли изтри мълчаливо потните си длани в крачолите на панталона.

— Не ме интересува какво сте направили — продължи Ричър. — Освен ако не става въпрос за едно-единствено конкретно нещо. Но не мисля, че случаят е такъв. В края на краищата какви са шансовете?

— Сигурен съм, че не е това нещо.

— Продължавайте.

— Няма никаква причина да се интересувате от мен.

— Сигурен съм, че сте прав. Но трябва да погледна едни хора в очите и да изразя честно и обективно мнение. При други обстоятелства щях да приема думите ви. С удоволствие щях да им кажа: не питайте, става въпрос за нещо съвсем различно. И щяхте да запазите своята тайна. Сега обаче трябва да разбера какво точно сте правили в този ден. Защото трябва да бъда убедителен. Трябва да говоря с онази увереност и авторитет, които произтичат единствено от неопровержими факти.

— Не е нищо важно.

— Бъдещето ви е заложено на карта, подполковник. Попаднали сте в дупка, а продължавате да копаете. Не ме интересува какво криете. Няма да докладвам на никого. Секс, наркотици или рокендрол? Каквото и да е, пет пари не давам. Стига да не е едно конкретно нещо. Което — и двамата знаем — не е особено вероятно. Искам само да ви задам един напълно различен въпрос.

— Какъв въпрос?

— Това не е въпросът, който ще ви задам. Това е предварителен въпрос. Съвсем дребен и незначителен. Нещо като загрявка. Всяка седмица ли летите до Цюрих?

Бартли не отговори.

— Въпросът е елементарен, подполковник — настоя Ричър. — Истината може да ви освободи. Една дума и можете да си тръгнете без нито едно петънце върху кариерата. Или обратното.

— Повечето седмици — отстъпи най-сетне Бартли.

— Включително в деня, който ни интересува?

— Да.

— Пазите ли самолетния билет?

— Да.

— Пристигнали сте след обяд, тръгнали сте си след вечеря.

— Да.

— В банка ли ходихте?

— Да.

— Защо?

— За пари, разбира се. Но всичките са мои. Всичко е законно.

— Можете ли да обясните?

— Какво ще стане, ако ви отговоря?

— Зависи от отговора. Зависи дали не сте опетнили мундира.

— Ами ако съм?

— Поемете риска.

Бартли замълча.

— Помислете малко, подполковник — каза Ричър. — Вие сте умен човек. Сигурен съм, че сте защитили докторат. Не ви питам нещо кой знае колко сложно. Заповедта да се качите в тази кола дойде от Белия дом посредством Съвета на началник-щабовете. Следователно за кого работим?

— За Съвета за национална сигурност.

— Колко лошо могат да ви навредят?

— Много лошо.

— Много по-лошо, отколкото можете да си представите. Милиони пъти по-лошо от някакъв скандал за пренасяне на пари в Швейцария. Ако е скандал. Защото може да не е. Всичко е наред, ако парите са ваши и са спечелени законно. Както твърдите.

— Крия ги от съпругата си. Ще се развеждам.

— Наранила ли ви е по някакъв начин?

— Не.

— Но въпреки това криете парите?

— Аз съм си ги изкарал.

— Какво сте изкарали? Вие сте подполковник. При цялото ми уважение, съмнявам се, че спестяванията ви са толкова големи, че да заинтригуват някой швейцарски банкер. Не ми отговаряйте с банални приказки от рода на капка по капка вир става. Няма никакъв смисъл да летите до Цюрих с по два долара седмично. Самолетният билет е сериозен разход.

— Така е. Таксите и комисионите също са разход. Но съм си направил сметката.

— За какви пари става въпрос?

— За дома ни. Тук, в Щатите. Става въпрос за ипотеки. Прехвърлям ги максимално бързо. Изнасям ги от Германия в брой. Така вече не съществуват на хартия. Държа ги в сейф.

— Вие сте еталон за щедрост и благородство, подполковник. Не мога да ви го отрека. Интересува ме обаче кого сте видели там. В Цюрих. По време на полета. Някой като вас, който лети често. Или някой, когото сте видели за пръв път. Познавате ли някого там?