Лий Чайлд - Вечерен курс

— Пийни още кафе — посъветва го Ричър. — Това обикновено оправя нещата.

В Хамбург беше време за обяд и само след броени минути главен следовател Гризман щеше да се запъти към една винарна, недалече от полицейското управление. Но първо трябваше да свърши малко работа. Служебните му задължения като началник изискваха да предава събраната информация на онези, които биха могли да се нуждаят от нея. В това отношение играеше ролята на редактор на новините или на куратор на изложба. На някой, който да поеме отговорност. Някой, чийто дебел задник да подпалят големите шефове, ако нещата се объркат впоследствие. Затова вземаше тлъстите пачки, както се изразяваха по телевизията.

По природа бе предпазлив човек. Който сам се пази, и Господ го пази, бе неговото мото. На практика разпращаше информация за всичките си случаи. Всеки ден преди обяд. Сега той сканира нужните документи, подреди ги на отделни спретнати купчинки и ги надписа. Тази купчинка за тази агенция, онази купчинка за онази агенция. Секретарката му щеше да ги разпрати, докато той обядваше.

Почти на върха на една от купчините го очакваше поредният доклад относно убийството на проститутката. Сред имената, събрани от полицаите по време на обиколката из съседните сгради, фигурираха майор от американската армия и сержант, които бяха заявили, че са пристигнали в Хамбург с цел туризъм. Полицаят си бе направил труда да свери данните с граничния контрол на летището. И бе установил, че двамата американци наистина бяха пристигнали сутринта, както бяха заявили. Това означаваше, че не са заподозрени, но полицаят бе отбелязал, че изобщо не приличали на туристи.

Който сам се пази, и Господ го пази. Затова Гризман сложи доклада в купчинката под надписа Централа на американското командване в Щутгарт . Това бе единственият документ, предназначен за американците този ден.

После прочете краткото рутинно съобщение от униформените ченгета, написано с едничката цел да се подсигурят. Датираше отпреди няколко дни и отразяваше сигнал, подаден от бдителен гражданин, който се свързал с ченгетата по телефона, за да ги уведоми, че късно следобед е видял американец да разговаря с мургав мъж, вероятно от Близкия изток, в бар близо до центъра. Бдителният гражданин твърдеше, че мургавият мъж бил много възбуден и явно споделял с американеца някакви тайни на живот и смърт, свързани най-вероятно с подклаждането на улични бунтове, провокирани от исторически обусловените социални неравенства. Кварталните полицаи не бяха пропуснали да добавят, че информаторът им е добре известен параноик и фанатик, който често звънял в участъка с всевъзможни злокобни предсказания. Освен това човекът от Близкия изток имал всички основания да се държи превъзбудено, тъй като срещата се състояла в скинарски бар, където определено не бил добре дошъл и нямало да бъде търпян дълго. Въпреки тези уговорки полицаите бяха сметнали за необходимо да отразят случая.

Докладът им следователно си заслужаваше да бъде препратен нагоре по веригата, реши Гризман. И той знаеше как да си пази задника. На кого обаче да го изпрати? На американското консулство, разбира се. Вероятно за да ги жегне относно просташкото поведение на техния сънародник. Защо американец ще кани арабин в подобен бар? Поканата очевидно не бе дошла от арабина. Човек, роден в Близкия изток, никога не би избрал подобно заведение. Каква тогава е била целта на американеца?

Гризман препрати доклада най-вече защото в него се споменаваше за разговор между американец и арабин. В консулството изведнъж започнаха да се интересуват от подобни неща. Щеше да отбележи някоя и друга точка. А това щеше да се отрази благоприятно на кариерата му.

И той хвърли копието от доклада в купчинката, озаглавена Американско консулство, Хамбург . Бе единственият документ за деня.

Ричър и Нили работеха в контролния център, разположен в класната стая. Обработваха докладите за придвижването на личния състав. Преглеждаха по сто, двеста, петстотин имена наведнъж. Армията се справяше отлично със задачата си да следи военнослужещите. С изключение на онези, които бяха в отпуск. И прекарваха времето си със семейството си в дома си в някое предградие. Или в евтина вила под наем. Или заминаваха на почивка, на пътешествие. Обикаляха света. Това правеше около минимум хиляда души във всеки един момент.

Не разполагаха с никаква информация за тях.

— Имаме и три самоотлъчки. Трима военни отсъстват от частите си без разрешение. Плюс един подполковник, който отказва да съобщи къде е бил въпросния ден.