Лий Чайлд - Вечерен курс

В този момент куриерът шофираше пикапа си. Бе изминал първите седем-осем километра от петстотинте, които трябваше да преодолее. После го очакваха четири полета и три тайни квартири. Задачата му бе трудна и в момента изпълняваше най-тежката част от нея. Пътят бе разнебитен. Отразяваше се зле и на пикапа, и на пътника в него. Беше уморително. На места просто нямаше път. На места приличаше на пресъхнало корито на река. Но такава бе цената на уединението.

Слънцето се затъркаля на запад по небосклона, озари с лъчите си първо бреговете на Делауер, после източното крайбрежие на Мериленд и накрая Вашингтон. Столицата изглеждаше великолепно, окъпана в лъчите на утринното слънце, сякаш бе създадена специално за този миг от деня. После утрото достигна Маклийн и камионът на фирмата за кетъринг спря пред сградата, натоварен с кафе и закуски. Всички бяха будни и го очакваха. Ландри, Вандербилт и Нили бяха настанени във втората от трите сгради в кампуса на „Образователни решения“. Ситуацията там бе същата, на мястото на бюрата се бяха появили легла. Двамата служители на Съвета за национална сигурност заеха третата сграда — единият винаги бе дежурен, другият спеше.

— Всички програмисти с изключение на десетима — започна Уайт — или са се върнали в Щатите, или още пътуват. Въпросните десет души живеят в Европа или Азия. Един от тях живее в Хамбург.

— Поздравления — обади се Ричър. — Разкри случая.

— Това е въпрос на приоритети. Дали един американец, който живее в чужбина, е по-склонен да премине на страната на лошите или не? Трябва ли да проверим тези случаи с предимство или не?

— Кой е човекът от Хамбург?

— Имаме снимка. Принадлежи към контракултурата. Захванал се е с компютри доста рано. Заявявал е, че рано или късно ще направи света по-демократичен. Което означава, че прониква в компютърни мрежи и краде неща, но го нарича политика, а не престъпление. Понякога дори пърформанс.

Вандербилт извади снимката и я показа. Всъщност това бе страница, откъсната от списание. Коментарна статия, публикувана в маргинално издание. На фотографията, разположена в горния ляв ъгъл, се виждаха лицето и раменете на бял мъж, много слаб, с огромна, буйна коса. Все едно бе пъхнал пръсти в контакта. Нещо средно между Смахнатия професор и Денис Белята. Изглеждаше на около четирийсет.

— Резидентът ни в Хамбург се опитал да го постави под наблюдение, но се оказало, че обектът не си е у дома.

— Ако живее там, защо да си урежда първата среща по време на конференцията? — попита Ричър. — Седмицата му е била доста натоварена. А и там е имало доста хора, които го познават. Все някой може да забележи нещо. По-добре да го направи преди или след нея.

— Според теб времето на провеждане на срещата доказва, че е бил участник в конференцията.

— Според мен всичко това ми прилича на „Алиса в Страната на чудесата“.

— Не разполагаме с нищо друго.

— Каква територия покриват куриерите?

— Все още не са стигнали до Щатите. Засега. Доколкото знаем. Но сноват из цяла Западна Европа, Скандинавия, Северна Африка. И Близкия изток, разбира се.

— В такъв случай най-доброто, което можеш да направиш, е да поставиш под наблюдение програмистите, които са се прибрали у дома, и да изчакаш някой от тях да замине за следващата среща. За да получи отговора, който ще бъде „да“ или „не“. Теорията ти гласи, че Хамбург е бил удобно място за провеждане на първата среща заради конференцията. Следователно друго място може да бъде по-удобно за провеждане на втората среща. Париж или Лондон. Или Маракеш. Теорията ти не ни помага да предвидим мястото.

— Ще знаем какъв самолетен билет ще си купи. Ще знаем къде отива.

— Но той ще го купи в последния момент.

— Въпреки това ще знаем кой полет е взел.

— Но ще го разберем прекалено късно. Какво ще направим тогава? Ще вземем следващия полет и ще пристигнем четири часа след като сделката е приключила?

— Знаеш как да мотивираш колегите си.

— Според твоята теория куриерът също ще пътува по това време. Към същата дестинация.

— Не знаем какво име използва, не знаем откъде идва. Или какъв паспорт използва. Може да е пакистански. Или британски. Или френски. Вариантите са прекалено много. Проверихме всички полети в двата дни преди срещата и открихме петстотин потенциални заподозрени, преминали само през летището на Хамбург. Не можем да ги сортираме единствено с помощта на подобни списъци. Не знаем кого да наблюдаваме.