Лий Чайлд - Вечерен курс

Уотърман и Уайт се хванаха за работа, но Ричър остана в офиса. Заедно със Синклер. Само двамата. Тя го изгледа от главата до петите и попита:

— Искаш да ме попиташ нещо ли?

Дали си вечеряла, помисли си той. Бе облечена с поредната черна рокля, дълга до коленете и доста тясна, с черни чорапи и елегантни обувки. Косата ѝ бе оформена по познатия небрежен начин, с пръсти. Не носеше халка.

— Наистина ли смятате, че хора, които се катерят по въжета в Йемен, ще се захванат с нещо подобно? — попита Ричър.

— Не виждам защо не. Не са толкова глупави. Цената, която са готови да платят, го доказва. Възможно е да разполагат с подкрепата на корпорация или правителство, които работят против нас, или да имат достъп до финансите на много богата фамилия. Това предполага познаване на модерните технологии, включително на компютърните системи.

— Самонавивате се. Опитвате се да повярвате в собствените си фантазии.

— Какво имаш предвид?

— Импровизацията е хубаво нещо. Паниката е лошо. Хващате се за сламки. Възможно е да грешите. Какво стана с обещанието да проверим всички възможни варианти?

— Напипал ли си надеждна следа?

— Не още.

— Какво се случи в Хамбург? — попита Синклер.

— Почти нищо. Видяхме апартамента. Как е иранецът?

— Добре е. Свърза се с нас тази сутрин. Нищо особено. Малка суматоха на четири преки от апартамента. Убита проститутка.

— Видяхме ченгетата — отвърна Ричър. — Видяхме доста неща. Включително прекалено много възможни места за провеждане на срещата. Не можем да ги използваме като отправна точка. Трябва да проследим куриера от апартамента до срещата.

— Прекалено е рисковано.

— Няма друг начин.

— Възможно е да откриеш американеца, преди двамата да се срещнат отново. Това е другият начин. Вероятно най-добрият.

— Подложени сте на натиск отгоре.

— Администрацията ще се радва да приключи случая колкото се може по-скоро.

— Затова стеснявате възможностите. Така създавате усещането, че сте постигнали напредък. Двеста души са за предпочитане пред двеста хиляди. Разбирам. Умен ход, но това не означава, че е правилен.

Синклер се замисли продължително. После заяви:

— Добре, след като останалите не се нуждаят от помощта ти, разполагаш със свободата да действаш по свое усмотрение.

Което също го ограничаваше, но по различен начин. Сериозността на проблема ограничаваше свободата му. Имаше право на един опит за всяка теория.

— Връщаме се на основния въпрос — каза Нили. — Какво продава този тип?

— Съгласен съм — отвърна Ричър.

— Какво?

— Ти състави списъка.

— Не съм. Списъкът е празен. Какви данни искат от нас? Какво може да струва сто милиона? Те вече знаят онова, което ги интересува. Могат да го прочетат във вестника. Армията ни е по-голяма от тяхната. Точка. Появи ли се там, ще ги размаже. Защо ще харчат сто милиона, за да разберат как точно и колко силно? Каква полза?

— Военно оборудване тогава?

— Но какво? Възможните варианти са или прекалено евтини и достъпни, или изискват поддръжката на цял батальон инженери и механици. Няма среден вариант. Освен това сто милиона долара са необичайна сума.

Ричър кимна.

— Казах същото на Уайт. Той предложи танкове и самолети.

— Каква военна техника биха искали от нас? Дай ми поне един добър пример. Трябва да е нещо, предназначено за бойното поле, очевидно е. Нещо, което да се използва в разгара на битката, и то от обикновен пехотинец. Защото това е стандартът, към който би трябвало да се стремят. Нещо просто и надеждно. С голямо червено копче. И голяма жълта стрела, която да сочи напред. Защото не разполагат със специализирано обучение или инженерни войски.

— Много неща попадат в тази категория.

— Съгласна съм. Преносими ракети земя-въздух, изстрелвани от рамо. Полезно оръжие. Може да свали пътнически самолет. При това над голям град. Но те разполагат с хиляди подобни установки. Сами ние им дадохме хиляди, а и руснаците оставиха хиляди след себе си. Освен това в момента руснаците продават подобно оръжие на доста ниски цени. Ако не са достатъчно, съществуват евтини китайски ментета. Или севернокорейски. Физически е невъзможно да похарчиш сто милиона долара за преносими зенитноракетни комплекси. Те са твърде обикновени, твърде често срещани. Твърде евтини. Това е въпрос на икономическа логика. Защо да харчиш сто милиона долара за нещо толкова масово?

— Какво тогава?

— Нищо. Нямаме теория.

Десет часът вечерта в Маклийн, Вирджиния.