Лий Чайлд - Вечерен курс

Което означаваше седем и половина на следващата сутрин в Джалалабад, Афганистан. Куриерът отново чакаше в преддверието. Утринното слънце проникваше през високия прозорец и озаряваше прашинките и новородените мухи, които се рееха във въздуха. В кухнята къкреше чай.

Накрая въведоха куриера в същата малка душна стая. Тя също имаше висок прозорец, през който проникваше утринното слънце и то също озаряваше прашинките и новородените мухи. Същите двама мъже седяха под слънчевите лъчи, на същите две възглавници. И двамата брадати, единият нисък и дебел, другият висок и слаб. И двамата със същите бели роби и същите бели тюрбани.

Високият каза:

— Днес ще си тръгнеш с нашия отговор.

Куриерът наведе глава в знак на уважение.

Високият продължи:

— Пазарлъкът е част от света. В случая обаче не купуваме камили. Затова отговорът ни е кратък и ясен.

Куриерът наклони глава още малко и дори я завъртя леко, с ухо към двамата мъже.

Високият обяви:

— Кажи на американеца, че ще платим цената му.

Четири часа по-късно беше осем сутринта в Хамбург и главният съдебен експерт в града започваше работа в централната морга. Бе извършил аутопсията късно предишната вечер. Никой нямаше да му плати извънредния труд, но убийствата бяха рядкост и можеха да се отразят благоприятно на кариерата му. Сега искаше да прегледа бележките си, преди да изложи изводите си.

Жертвата бе бяла жена от европеидната раса. Според личните ѝ документи по време на смъртта си е била на трийсет и шест години и осем месеца. Което съответстваше на физическите данни. Жената бе в добра форма. Вероятно бе спазвала диета, ако се съдеше по ниското количество телесни мазнини. И бе ходила на фитнес, ако се съдеше по мускулния ѝ тонус. Бе яла салата с кускус около четири часа преди смъртта и бе погълнала семенна течност около час преди смъртта. След това бе удушена отзад по доста брутален начин от убиец, който борави по-добре с дясната си ръка. Тъканите по врата ѝ бяха увредени по-силно от дясната страна, което показваше, че пръстите там са стискали по-силно.

Бледата кожа на жертвата разкриваше предсмъртни охлузвания и на други места. Нищо фрапантно, но достатъчно добре очертани. Особено зараждащите се кръвонасядания в задната част на лактите ѝ, оставени от коленете на убиеца. Беше я притиснал към леглото и я беше яхнал като пони. Задникът ѝ също бе насинен от натиска на неговия. Според патоанатома убиецът бе кльощав. Силен, но слаб и жилав. Кокалест, особено ръцете и коленете. Кльощавия, така щяха да го нарекат по телевизията. Вероятно доста енергичен, леко нервен, способен на гневни изблици.

Образът на убиеца започна да се оформя.

Най-хубавото в случая бе, че прецизното измерване между синините върху задните части на жертвата и лактите ѝ бе показателно за разстоянието между тазовия пояс и капачките на коленете. Което след съответните изчисления върху въпросните стави щеше да даде точната дължина на бедрената кост. А дължината на бедрената кост се смяташе за безпогрешен показател за определяне на ръста.

Нападателят се оказа висок метър и седемдесет и три. Или пет фута и осем инча по американския стандарт. Трябваше да впише и тези данни, тъй като жертвата бе проститутка. Американските военни разполагаха с доста пари за харчене. Във всеки случай, убиецът не беше нито джудже, нито гигант.

Патоанатомът прибра в папката бележката с личното си мнение. Не бе обичайна практика, но бе леко развълнуван. Бележката изразяваше личното му мнение, че престъпникът е мъж, който борави по-добре с дясната си ръка, средно висок, вероятно слаб, със силно изразена костна структура, силен физически, но по-скоро жилав, отколкото мускулест. Може би бегач на дълги разстояния.

После съдебният медик прибра папката в плик и помоли да я изпратят незабавно в градското полицейско управление, където да я предадат на шефа на следователите.

Шефът на следователите не остана очарован от случая, който пое. Поне в началото. Възбудата му нарасна едва впоследствие. Казваше се Гризман. Справяше се успешно с работата си. Разкриваемостта на отдела му от над деветдесет процента впечатляваше. Гризман обаче не искаше да впечатлява. Искаше да проведе съвсем кратко разследване, след което да изпрати случая от другата страна на разделителната линия сред онези десет процента на студени досиета и забравени провали.

Бе прочел бележките на своите подчинени. В една от тях се твърдеше, че обикновено жертвата напускала дома си късно вечер, отивала в хотела, паркирала в подземния гараж и работела в бара. Тази вечер обаче никой не я бе видял да идва. Обикновено клиентите използвали своите хотелски стаи. Тя си тръгвала посред нощ, а понякога дори рано на следващата сутрин. Барманите и камериерките може би щяха да съставят списък на мъжете, с които я бяха виждали.