Том Егеланд - Краят на кръга

Мама не бе толкова предана.

Когато татко умря, тя го заличи от своите спомени. Изтри го от живота си. Finito. The end. Махна снимките му. Изгори писмата. Раздаде дрехите. Той се превърна в митичен образ. Някой, за когото никога не говорехме. Който никога не бе съществувал. Къщата бе почистена изцяло от спомените за татко.

Накрая останах само аз.

Първата вечер, в която мама позволи на професора да пренощува в къщата — беше петък и беше късно — аз се заключих в стаята си. За да затворя смеха и дрънченето навън. Когато мама дойде, за да ми пожелае „Лека нощ“, престорих се на заспал.

През нощта, когато се чу скърцане по стълбите, аз изпълзях на верандата. Така че окото ми вече светеше в процепа между пердетата, когато мама и професорът се промъкнаха в спалнята. И заключиха вратата. И хвърлиха дрехите си на пода.

В ъгъла, неподвижен, невидим, стоеше татко.

Бяха пили. Професорът бе в игриво настроение. Мама се опита да го накара да бъде по-тих.

Сърцето ми се бореше като затворено животно: в ужас и скрито очакване.

Седмици наред след това я наказвах с мълчанието си.

След това дойдоха други игри…

Половин година след като татко умря, мама се омъжи за професора. Колега на татко и най-добрият му приятел. Простете, ако усмивката ми изглежда някак насилена.

В годината, в която се роди доведеният ми брат, мама и професорът продадоха къщата. Аз не се преместих заедно с тях. Когато казах на мама, че искам да си наема квартира, тя сякаш въздъхна с облекчение, като след дълго пътуване, за което е приятно да си спомняш, и сложи ново начало на живота си.

Мама и професорът живеят във варосана в бяло тухлена къща в Бугста. Казват й Долният Холменколен 24 24 Холменколен — хълмист район в западните покрайнини на Осло, известен със своята ски шанца и традициите си в ски скоковете. Една от най-посещаваните туристически атракции в Норвегия. — Б.пр. .

Къщата се състои от два етажа и половина и изглежда така, все едно е била проектирана и построена по време на някой триседмичен лудешки запой. Естествено, архитектът е получил няколко награди за нея. Цялата е един хаос от ъгълчета и тайни кътчета, вити стълби и вградени ъглови шкафове, където мама, уж небрежно, може да разпределя своя арсенал от полупразни бутилки. Склонът надолу към пътя е обсипан с цъфтящ в жълто очиболец, швейцарски азалии и рози „Лили Марлен“, но всичко, което долавяш, е острият мирис на препарати против плевели и декоративни дървесни стърготини. Моравата пред къщата е изравнена като по конец. Зад къщата, на специално внесени шотландски плочи, стои хамак, покрит с възглавници, в които можеш да потънеш, огромен грил, изкован от един от приятелите на професора, и фонтан, представящ двуполов ангел, който повръща и пикае, като едновременно с това се усмихва към небето. Всеки петък идва градинар, за да се погрижи за градината. В същия ден идват и момичетата от фирмата за почистване. Напрегнат ден за мама.

Когато отваря вратата и ме вижда да стоя на прага здрав и читав (макар и блед), тя плясва с ръце. Прегръщам я. Обикновено не го правя. Знаците на привързаност трябва да се разпределят правилно. Освен това ненавиждам мириса на Vademecum 25 25 Марка паста за зъби. — Б.пр. , който би трябвало да прикрива алкохолния й дъх. Дойдох, не защото имам желание за това, а за да я успокоя. И да й напомня кой ден е днес.

Кухнята е светла и просторна. Подът от бор идва от гори в Хеделан. Приготвила е кафе. Професорът е оставил „Афтенпостен“ 26 26 Един от двата най-големи ежедневници в Норвегия. Вторият по тираж е „Дагбладе“. — Б.пр. разстлан върху цялата маса.

— Риба ли мислиш да кормиш? — шегувам се аз.

Тя се усмихва безразлично. Сякаш за да подчертае, че, да, тя е домакиня, но за мръсната работа трябва друг да се погрижи. Включва преносимото радио на перваза. Мама е пристрастена към „Нитимен“ 27 27 Нитимен — популярно директно предаване по норвежкото национално радио. — Б.пр. . Както към много други неща.

— Винаги си карала другите да чистят рибата вместо теб — казвам й. Това е намек. За нещо, което се случи преди много време. Редно беше да се сети. И да се почувства засрамена.

— Знаеш ли, Трюгве позвъни току-що — казва тя.

Чака отговор. Който не идва.

— Страшно е ядосан. Иска да му се обадиш. В какво си се забъркал сега, Лилебьорн?

— Да съм се забъркал? Аз? — изричам със своя глас, напомнящ за малкия лорд Фаунтлерой 28 28 Малкият лорд Фаунтлерой — герой от едноименния детски роман на британско-американската писателка Франсис Ходжсън Бърнет. — Б.пр. .