Том Егеланд - Пазителите на Завета

— Разбира се, може да са го заплашвали. Но ще бъде трудно в съдебната зала да се направи връзка между инфаркта и предполагаемата кражба на кодекса.

Когато полицай използва думата „предполагаема“, той обикновено не знае какво става. Донякъде му съчувствам.

Седя в хотелската стая и се опитвам да подредя бележките си, търсейки някаква логика в това, което досега сме открили. Възможно ли е арабите да работят за престъпна групировка, която проследява и краде културни съкровища, с цел да ги продава на черния пазар? Близкият изток е пълен с абсурдно богати шейхове, чиито трезори са пълни с предмети на изкуството, които всеки нормален музей би изложил с гордост във витрини, снабдени с всяка възможна защита срещу крадци. Но твърде много неща все още ме озадачават. Все още не мога да видя цялата картина. Не мога да подредя в главата си всички дати, хронологията и различните исторически факти. Но съм прекалено уморен, за да се съсредоточа.

Заспивам на леглото.

Напълно облечен. Не съм измил нито зъбите, нито подмишниците си. В сънищата си чувствам върху себе си неодобрителните ангелски очи на майка ми.

Стена от лава се надига, черна като нощ, към небето. Планините рисуват остри силуети върху облаците, които се носят от запад. Стълбове пара шуртят със съскане от напуканата гръд на скалата. Камъните са слепени в монолити от лава. Скреж блещука върху повърхността на езерото като мъгла и покрива блатата със сребърно одеяло. В подножието на гигантската цепка в гръдта на скалата лежат малка дървена църква и няколко къщи, скупчили се сякаш от студ. Северноамериканският и европейският континент раздират Исландия помежду си, разцепвайки остров Тингвелир.

— Така — казва Тран със снизходителна усмивка, — къде сега е твоето скрито съкровище?

Аз не мога да отлепя очите си от цепнатината, широка повече от метър. Всеки посетител на Тингвелир е изумен от мистичната атмосфера на острова. Разцепената скала е надвиснала застрашително над мястото, където Алтинга, най-старото народно събрание в света, е свикано за първи път под откритото небе през 930 г. Точно оттук lovesigemennene, законодателите, са гледали към голите вулканични форми, туфите, храстите и обрулените от вятъра дървета. Когато свиквали събранието, те вдигали палатките си на тревата между реката и малките поточета.

Двамата отново прочитаме превода на текста на Снори:

Тран сочи към наскоро издигната дървена платформа близо до един от камъните.

— Льогберг. Камъкът на Закона. Законите са били обявявани от този камък и всеки свободен мъж имал правото да ги оспори. Там са стояли великите герои от нашите учебници по история. Законодатели като Снори са управлявали оттук заедно с мъжете от Алтинга.

Тран прикрива с ръка очите си от слънцето и се оглежда.

— Ако разгледаме достатъчно внимателно, може би ще попаднем на голямо червено „Х“.

След което се обръща и отново се засмива.

Тран е довел група студенти по археология, които да ни помагат. Те са заинтригувани от мистериозния характер на нашата работа, от клетвите да не казват на никого за нея и от възможността да бъдат част от нещо историческо. С лопати и лостове в ръце, ние тръгваме надолу по пътеката покрай черната скала от лава, съвсем като седемте джуджета, само че сме повече от седем и сред нас няма джуджета. Слънцето пробива дупка през облаците и блясва в очите ни. Толкова рано сутринта тук има малко туристи. Няколко дебели американци ни гледат с безразличие. Несъмнено си мислят, че сме работна група, която местната власт е сформирала от всички градски джебчии, осъдени на общественополезен труд.

Тран нарежда на студентите да ни чакат на мястото, където двете пътеки се пресичат, след което двамата продължаваме нагоре към Льогберг.

— Скалдбрейдур.

Тран сочи към планина в далечината. След това казва замислено:

— Льогберг … Скалдбрейдур… числото на звяра … 666 в Апокалипсиса. Това не е ли малко… ами… очевидно?

— За нас, може би. Но Снори е писал във време, когато само една шепа хора са можели да четат. И дори по-малко са можели да дешифрират кодове. Трябвало е да си грамотен, за да разбереш какво означава „числото на звяра“.

— И въпреки това твърдиш, че Снори е закодирал инструкции в текстовете си…

— Предназначени за учени хора, които са знаели ключа за разбиването на кода. Мъже, споделяли идеите и ценностите на Снори. Те са знаели как да разчетат и интерпретират кодирания текст. „Числото на звяра“ за нас е очевидна препратка. Но през тринадесети век Апокалипсис едва ли е било четиво за преди лягане за повечето хора.