Том Егеланд - Пазителите на Завета

— Извинете ме, госпожо — казва той. — Всичко е по план, нали?

— Да, направете това, което обсъдихме.

— Обсъдихме? — питам аз.

— Да се махаме оттук.

— Но…

Беатрис взима ръката ми.

— Не ти трябва да знаеш повече, Бьорн.

— Искам да знам повече. Това винаги е бил моят проблем.

Тя се засмива.

— Сега какво, Беатрис?

— Качваме се на кораба и отплаваме.

— Ами всичко това?

— Труповете, с изключение на Естебан, ще бъдат погребани в едно запустяло гробище на двадесет километра северно от града. Това никога не се е случвало.

— А Естебан?

— Имаме семеен мавзолей, разбира се. В двореца.

— Но полицията…

— Уредила съм всичко с полицията.

— Как?

— През нощта дворецът „Миерколес“ бе нападнат от въоръжени крадци, терористи или нещо такова. Моят смел брат се опита да ги спре. Аз успях да избягам. — Беатрис поглежда за последен път към тялото на брат си. — Сбогом, Естебан — казва тя с леден глас.

Докато товарят труповете на хамърите, ние пренасяме сандъците с ковчега и ръкописа на борда. Докерите започват да разтоварват куфарите и саковете на Беатрис от форда, сякаш нищо не се бе случило.

Всички вършат работата си бързо и професионално.

Някой ме хваща под ръка и ми помага да се кача на кораба.

Вдигат котвата и Desideria се обръща към морето.

Половин час по-късно се качвам на палубата и се облягам на перилата. Корабът се насочва на югоизток. Моторът бръмчи ритмично и кара целия трюм да вибрира.

Поглеждам към Санто Доминго за последен път. Виждам хилядите светещи прозорци, примигващите неонови светлини и дългите опашки от фарове на коли, оцветяващи улиците и булевардите в червено.

Хвърлям другата патерица през борда. Цопва във водата като заблудена стрела.

Врата се отваря, след това затваря.

Няколко секунди тишина.

— Ето къде си бил — казва Беатрис толкова тихо, че едва я чувам. След това спуска ръкавите върху голите си ръце и се обляга на рамото ми. Гласът й звучи така, сякаш плаче. Слагам ръката си около талията й. Корабът гази вълните. Водни пръски мокрят лицето ми. Морският въздух е тежък и солен. След дните, прекарани в смрадта на килията, морето ми дава надежда. Дълго време стоим неподвижно, един до друг, без да продумваме. Гледаме как градът бавно чезне в далечината, докато накрая нощта и морето напълно го поглъщат.

Лондон (Ройтерс) — Днес на египетските власти бяха върнати мумия, която някои вярват, че е на библейския Моисей и оригинален папирусов ръкопис, съдържащ Шестата книга на Моисей.

В понеделник международна група от учени и експерти започват работа по изследването на мумията и ръкописа.

Находката е по някакъв начин свързана с откриването на древни погребални камери в Норвегия и Исландия, въпреки че засега не е ясно каква е връзката между египетските и старонорвежките археологически находки.

Кардинал Т. К. Бертоне, специален говорител на Ватикана, съобщи, че са научили за откриването на мумията и ръкописа от медиите. Той е сигурен, че „богохулствените“ твърдения, направени във връзка с находката, съвсем скоро ще бъдат опровергани. Петте книги на Моисей съдържат „словото на Господ“, според говорителя на Ватикана.

— Какво означава това, кардинал-епископ? Нима Ватиканът има препис на този… този ръкопис?

Папата бе почервенял от гняв и кардинал-епископът нервно си играеше със златната верига и кръст, които носеше на врата си.

— През единадесети век нашите праотци конфискували препис на коптския превод на ръкописа. Така че когато петстотин години по-късно мумията и оригиналните папируси били открити в Санто Доминго, папа Юлий II и кардинал-епископ Кастаня счели за най-разумно те да останат там.

Кардинал-епископът подаде избелял от времето документ на папата, който съдържаше паметните бележки от срещата между Юлий II и Кастаня.

— Но защо? — попита папата.

— Предполагам, че не са искали да се вдига твърде много шум, Ваше Светейшество.