Том Егеланд - Пазителите на Завета

— Гледат ги, повярвай ми. Ако прережем предаването, ще имаме няколко допълнителни минути, преди да разберат, че проблемът не е технически. Един от тях ще слезе тук от първия етаж, за да пренастрои камерите. Тогава ще открие, че те са били изключени ръчно и че ковчегът го няма. След около четири минути и петдесет секунди този охранител ще задейства главната аларма.

— Главната аларма?

— В двореца има няколко различни аларми. Локалните аларми се активират единствено на определени места. Главната аларма активира всички сирени, както вътре в двореца, така и отвън. Всички врати и порти се заключват автоматично и външното осветление, включително червените и оранжевите примигващи светлини на главната ограда, се включва. Алармата отива право в полицията, която ще обгради двореца напълно до четири-пет минути след задействането й. Освен това полицаите ще блокират основните пътища, излизащи от Санто Доминго и ще спрат излитането на всички самолети от летището.

— С други думи имаме три минути да пренесем ковчега от мавзолея в микробуса и половин минута да пресечем с него парка и да излезем от двореца — казва Куратора. — От западната порта ли ще излезем?

— Да — кимва Беатрис. — Тази вечер Карлос е дежурен на западната порта.

Тя кимва още веднъж на Куратора, който отваря капака на алармата.

— Сирената ще вдигне ужасно много шум — казва той. — Готова ли си, Беатрис?

— Да.

Тя въвежда кода.

Куратора стои с пръст върху бутона, който ще изключи камерите.

Беатрис брои до пет.

— Сега!

Алармата започва да пищи.

— Бързо! — изкрещява Беатрис. Тя отваря вратата и хуква след нас в мавзолея.

Писъците на сирената отскачат от стените, пода и сводестия таван. Въздухът вибрира, ушите ми бучат.

Трептящите пламъчета на свещите хвърлят смесица от сенки, светлини и цветове по белите мраморни колони.

— Давай, давай, давай!

Тичаме (препъваме се) по яркия червен под на мавзолея, изкачваме петте стъпала до плинта.

Тримата спираме пред мумията, изпълнени с благоговение, сякаш едновременно ни бе поразила една и съща мисъл.

Моисей… престолонаследникът Тутмос… принцът размирник…

Обвитото в лен тяло изглежда толкова крехко. Скръстените му ръце, почиващи върху хлътналия гръден кош… Да го местим, дори да го докосваме, би било едно истинско богохулство. Да нарушим хилядолетния му покой…

Беатрис затваря капака на ковчега. Двамата с Куратора го заключват.

— По-бързо! — крещи тя, опитваща се да надвика воя на алармата.

Грабваме златните дръжки, Беатрис и Куратора отпред, аз отзад. Вдигаме ковчега от саркофага.

Бях се притеснил, да не би да е твърде тежък за носене, но ковчегът е лек като перце.

Придържайки ковчега колкото се може по-хоризонтално, тримата слизаме по стъпалата и пресичаме мавзолея. Шумът от стъпките ни е заглушен от алармата. Куратора държи вратата на задната стаичка отворена и след като минаваме през нея, той я затръшва.

Ушите ми звънтят. Честотата на алармата е избрана така, че да уврежда слуха и мозъка.

Слизаме по стълбите, водещи до металните врати. Беатрис и Куратора вдигат ковчега над главите си, а аз се навеждам така, че наклонът да не е твърде голям. Влача патерицата след себе си и тя подскача надолу по стълбите.

Очаквам всеки момент да се сблъскаме с охранител или дори по-лошо — с Естебан или Хасан.

На долния етаж алармата се превръща в далечен дразнител. Беатрис сканира ретината си и чака зелената светлина.

Нищо.

— Могат ли да ни заключат тук? — питам аз.

— Разбира се — отвръща Беатрис. — Цялата система се управлява от централата на охраната, която се намира на първия етаж.

— Винаги отнема известно време — казва Куратора.

Известно време…

След това зелената светлина се включва. Беатрис набира кода. Чуваме електронното жужене, след това вратата се отваря и ние хукваме навън.

Тичаме по коридора, балансирайки ковчега помежду си. Една от лампите на тавана примигва. Подметките на обувките ни шляпат по пода. Пулсът ми барабани в ухото ми.

Когато Куратора отваря вратата на гаража, аз очаквам да видя батальон охранители, готови да стрелят. Но гаражът е празен, с изключение на слабата миризма на дизелово гориво и моторно масло. От стената звъни старомодна аларма, точно като тези, които известяваха началото на междучасието в училище.

Пренасяме ковчега до микробуса „Кока-кола“. Беатрис отваря задната врата.