Том Егеланд: Евангелието на Луцифер

— Защо? Защо им е да се занимават с нас?

КК се поколеба. Погледна нагоре към небето, после към зикурата и срещна погледа ми.

— Преди обед получих предварителния доклад на биолозите. Изследвали са тленните останки на Oûäh.

— И какво са открили? Освен че е мъртъв?

— Ние сме роднини, Бьорн! — Направи пауза. — Oûäh и човешката раса! Не е ли невероятно? Това променя представата ни за цялата вселена.

— Какво искаш да кажеш? Как е възможно?

— Получихме предварителен ДНК анализ от генетиците.

— След 4500 години?

— Анализът на митохондриалната ДНК на Oûäh загатва, че всички ние сме негови потомци. Проследихме общ произход. Това означава, че се налага да се замислим за мястото ни във вселената по съвсем различен начин. Или Oûäh и народът му са се размножавали с жени тук на Земята. В такъв случай са наши предци, а ние, хората — техни потомци. Или и те, и ние произхождаме от един и същ общ праотец някъде в космоса.

Опитвах се да проумея обхвата на това, което ми разказваше. Не беше особено просто.

— Искаш да кажеш, че имаме еднаква биология?

— И още как. Народът на Oûäh или е бил в състояние да се възпроизвежда със земните жени, което само по себе си предполага близко биологично родство, или пък имаме общ произход далеч назад в историята на вселената. Не знам кой вариант е по-невероятен.

— Общ произход? На трета планета, така ли?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Ние сме от каменната ера, Бьорн. Не сме в състояние да видим голямата картина. Една от хипотезите на астробиологията се нарича панспермия. Според нея космическото пространство е пълно със семето на живота. Макар вселената да е гигантска, цялата материя произлиза от сингуларностга на Големия взрив — точката на невероятно количество натрупана енергия, създала вселената. Семето на живота навярно се е разпространило из целия космос. Според една сродна хипотеза, екзогенезата, животът на Земята се е зародил от устойчиви бактерии, донесени тук от метеорите. Съществува вероятност същите тези бактерии да са попаднали и на други, подобни на нашата планети, оформяйки изходна точка за подобен живот.

— Без намесата на Бог…

— Кой знае? Има ли някакъв план зад възникването на вселената? — Сякаш по рефлекс и двамата се взряхме в звездното небе над главите ни. — Ако дръзна да се изразя философски или религиозно, бих дефинирал Бог като универсална изконна сила. Не съзнание, не библейски патриарх, властващ над човечеството с грижа за всеки един от нас, а сила. Сила, възникнала заедно с вселената като част от нея.

— Звучи ми като нещо средно между ню ейдж и индуски пантеизъм.

— Наричай го както искаш. Та не са ли всички религии неумелите опити на човека да определи рамките на тази неопределима сила? Силата, която някои наричат Бог.

КК извади от джоба на гърдите си цигара и я запали. Жарта образуваше оранжева точица в мрака. Покани и мен. Изненадах и двама ни като приех.

— Кога можем да ги очакваме? — попитах и запалих цигарата с кибрита, който КК ми подаде.

— Самият Oûäh пише, че това ще се случи след 1 647 000 денонощия. Значи в рамките на следващите петнайсет години. Може би през 2012? Най-късно 2024.

— Те ще се върнат тук, на Земята… — повторих на себе си недоумяващ и смаян, докато се опитвах да възприема всичко разказано от него в пълния му обхват. Цигареният дим пареше в устата ми. — Нашите далечни роднини.

— Не е ли фантастично, Бьорн?

— Но защо? Защо им е да се връщат?

— Може би чисто и просто искат да направят нещо толкова банално, като например да ни помогнат.

— С какво?

— Не проумяваш ли? Ще направят света едно по-добро място за живот.

Когато си легнах отново, срещнах Oûäh в съня си.

Отначало си помислих, че се намирах на чуждата планета, но когато той дойде при мен, осъзнах, че и двамата бяхме тук. В пустинята. На Земята.

Giddo-dom.

Той се усмихваше. Поне така си мисля. Трудно е да се каже. Устата му имаше само бледи подобия на устни. Видът му наподобяваше всичко друго, но не и човек. Наистина. И все пак долавях нещо човекоподобно във фигурата под бялата одежда — две ръце, два крака, врат и глава, само дето беше невъобразимо висок и доста слаб. Главата му имаше тясна и продълговата форма с остро теме. Бе плешив, но най-отгоре на темето му растеше мъх, както и зад подобията на уши. Носът му изглеждаше твърде малък върху издълженото лице.

Бьорн.

Не чувах гласа му. Думите, или пък може би мислите му, просто изникнаха в главата ми.