Том Егеланд - Евангелието на Луцифер

— Онемях в онзи ковчег — написа тя. — Лекарите не могат да го обяснят. Татко ме води при специалисти. Гласът ми остана. В ковчега. Може би звучи безсмислено. Не очаквам да разбереш. Думите не излизат от мен. Паякът — неизбежна лъжа. Ковчегът ме направи няма. Ковчегът!

Спогледахме се. Усещах полъха на вентилатора и слабия аромат на Шанел №5.

— С татко избягахме. Най-напред от Рим. От полицията. От монасите. Всички го преследваха. Полицията. Сектата. Университетът. Антикварят Луиджи. Покрихме се за няколко седмици у приятел на татко в Орбетело. Няколко седмици в Градо. В Триест. Татко имаше връзки. Хора, на които вярваше. Помагаха ни. Нови самоличности. Фалшификати. Паспорти. Документи за самоличност. Откраднахме имената на мъртви хора. Холандци. В Амстердам татков колега и приятел му помогна да се установи.

— А майка ти?

По лицето й се изписа болка.

— Посети ни в Орбетело. Тайно. Всичко това й дойде в повече. Не мога да го обясня. Нямаше да се справи с изгледите за живот в бягство. Може би с татко не бяха щастливи. Не знам.

— Но е оставила баща ти да замине с теб?

— Тя искаше да остана с нея. Да се върнем в Рим. Татко отказа. Не беше безопасно.

— Разбираемо е.

— Мама каза, че ще ни настигне. Когато всичко се поуспокои. Така и не го направи.

— Какво се случи?

Тя зарея празен поглед в пространството. Дълго. Сякаш трябваше да порови в себе си, за да успее да формулира някакъв отговор.

— Италианските власти обявиха татко за мъртъв. Доста години по-късно. Мама се омъжи повторно. За шефа си. Енрико. Имат двама сина. Никога не съм ги срещала. Моите природени братя. Те си мислят, че съм умряла заедно с татко.

Сетих се за собствените ми майка и природен брат. Съдбата на Моник бе свързана с моята чрез тъничка нишка.

— Срещнах се с мама пет пъти, преди да почине — написа тя.

— Как Проектът Луцифер ви издири в Амстердам?

— Обратното. Татко ги намери. Така и не спря да изследва „Евангелието на Луцифер“. Събираше информация. В среди на специалисти. В списания. След няколко години разбра, че и дракулсънджейците, и международна група от учени издирваха ръкописа. Оставяше фалшиви следи. Примами КК. — Тя обърна страницата. — Когато почувства, че може да му се довери, той му разказа за положението ни. Даде му ръкописа, който бе пазил от 1970 г. Присъедини се към изследователската група. Точно както и ти. Превърна се в значим ресурс. Като теб.

Тя отвори чантата си и ми подаде някакъв плик.

— От татко. Наложи се да сваля старата му пишеща машина от тавана. Опитах да му заема лаптопа си. Но не. Признава само „Ремингтън“-а. Мама му я изпрати заедно с колекцията си от плочи и игрите ми, когато се изнасяше от апартамента в Рим.

Писалката й се поколеба.

— Татко почина на следващия ден, след като написа писмото.

Амстердам

30 август 2009

„Уважаеми Бьорн Белтьо,

Мой млади, решителни приятелю. Бих искал да те помоля за извинение. Сега, когато Силвана ми обясни как стоят нещата за теб, се надявам да получа разбирането и прошката ти. За мен вече е твърде късно. Когато Силвана ти предаде това писмо, аз ще бъда мъртъв.

Моля те, като мъж на мъж, да не виниш Силвана за двойната игра. Знам, че тя много те цени. Също както и аз. В теб откривам много от своите черти. Ще ти бъда признателен, ако би могъл да наглеждаш дъщеря ми. Сега, когато мен ме няма, тя е сама на този свят.

Отдадох живота си, за да разбера «Евангелието на Луцифер». Още откакто за пръв път докоснах ръкописа през 1970 г., текстът ме омагьоса. Това евангелие оформи живота ми. Ще ти доверя нещо: когато Карл Колинс ми се обади и съобщи, че сте открили Oûäh, аз се разплаках. Иначе никак не съм ревлив.

Чувствам една нужда — като последен, незначителен жест — да обясня, да поставя нещата в контекст. Може би се питаш каква е връзката между Oûäh и митовете за Сатаната? «Евангелието на Луцифер» крие в себе си всичките недоразумения и погрешни тълкувания, възникнали през вековете.

Когато ръкописът се появява след разрушаването на Втори храм през 70 г. от н.е., той е бил четен като магическо и еретично съчинение. Онези пасажи от текста, които не разбирали, били окачествявани като окултни. Онези, които са разбирали — написаните на акадски — били тълкувани погрешно. Свещениците и писарите четели обозначенията и алегориите сякаш са намеквали за паднали ангели, за войната между синовете на светлината и мрака, за прогонването на Луцифер от небето. Както може би се сещаш, ръкописът е пълен с алегории, намерили нов отзвук с развитието на християнството.