Том Егеланд - Евангелието на Луцифер

— Влез — измънках сънливо и седнах в леглото. Намерих очилата и часовника си на стола до мен. Беше 2:36.

КК размаха някакви листи.

— Фантастично е! Ела с мен!

— Два и половина е…

— Ела!

— … през нощта.

— Трябва да излезем да го обсъдим.

— Кое?

— Вън! Излез да видиш звездите!

— Излез… да… видиш… звездите…

— Обличай се! Навън е студено!

В пустинята цареше пълен мрак и леден студ, небето беше ясно. Загърнах се хубаво с якето, докато КК ме развеждаше из зикурата. В далечината сияеше осветената от прожекторите зона за сигурност. Когато спряхме, КК опря ръце на хълбоците си и се взря в небето. Над нас грееха звездите.

— С невъоръжено око могат да се видят над пет хиляди звезди — обясни КК. — Отвъд тях пък съществуват още милиарди по милиарди звезди, невидими за нас. Но ги има.

Аз не отговорих и той продължи:

— Да наблюдаваш звездите е като да надникнеш в миналото. Толкова са далеч. Луната е на половин секунда разстояние. Слънцето — на осем минути, но някои от звездите, които виждаме там горе, са изпратили светлината си, когато Лутер е бил отлъчен от църквата, когато Исус е бил разпънат на кръста, когато са строили пирамидите. Погледнат ли в най-тъмните дълбини на вселената, астрономите съзират отблясъци от време, когато Земята още не е съществувала. — Той разтри ръцете си. — Невероятно колко студено става тук!

Изглежда искаше по-дълго време да отложи изненадата.

— Получих предварителния превод от екипа палеографи, езиковеди и филолози, изследвали текстовете на Oûäh.

Той подритна парче от глинен съд, което се разтвори в облак прах. После посочи към точка в небето:

— Галактиката Андромеда! Един от най-отдалечените космически обекти, които можем да видим с невъоръжено око. 2,5 милиона светлинни години разстояние. За очите ни изглежда като звезда, само че побира над хиляда милиарда звезди. Представяш ли си! Светеща точица на небето, съдържаща хиляда милиарда звезди. И тази точка, Бьорн, която можем да видим точно в този миг, е изпратила светлината си преди 2,5 милиона години. По него време маймуните са се развили до първия човек.

КК се обърна към мен. В погледа му, дори по цялото му лице, прозираше образът на момчето, което някога бе седяло сред нивата в Канзас и се бе взирало в звездното небе.

— КК, какво правиш навън в пустинята в 2:30 през нощта?

— Спомняш ли си, че говорихме за израза harga-mё-giddo-dom?

— Страшния съд?

— Не, не, не. Чели сме всичко погрешно. Тълкуванията ни не са верни. Страшният съд… Астероидите… Възкресението… Небесни тела… Всичко е грешно. — КК прихна в смях. — Едва сега, след като езиковедите прегледаха последните съчинения на Oûäh, стана възможно да разберем какво всъщност е имал предвид. И то е фантастично, Бьорн, абсолютно фантастично.

— И какво е имал предвид… всъщност?

— Думата haiga-mё-giddo-dom е акадска транскрипция от родния му език. Не означава страшен съд, края на времето или нещо от сорта, както си мислехме. На езика на Oûäh haiga-mё означава нещо като завръщане или да чакаш нещо да се върне. A giddo-dom е собствено име. Това е названието, което народът му е дал на Земята.

— Значи haiga-mё-giddo-dom означава… завръщане на Земята?

КК не можа да сдържи усмивката си.

— Не е ли невероятно?

В студения нощен мрак минаха няколко секунди, преди да ми просветне.

— Ще се върнат ли? Хората на Oûäh?

— Да! Страхотно, нали!

— Тук? На Земята?

— Да! Всичките тези закодирани формулировки, всичко, което тълкувахме и се опитвахме да разберем, означава единствено, че те ни предупреждават за завръщането си.

КК се разсмя. Или разплака. Трудно ми е да определя.

— Ще настъпи ново време не означава краят на света — обясни КК, когато се посъвзе. — Новото време предвещава, че те ще се завърнат. И този път най-сетне ще срещнат цивилизация, която би извлякла полза от комуникацията с тях. Вече можем да се учим от тях. Да се развиваме. Да пожънем плодовете на познанията им. Да избегнем грешките им. Помисли си само колко знаят. Колко много са научили. Народът на Oûäh е събирал знанията си в продължение на стотици хиляди години. И искат да споделят с нас всичките тези познания.

— Oûäh са били само с няколко хилядолетия напред.

— Oûäh не е първият, посетил земята. Според последните текстове, хората му са идвали на планетата ни на всеки пет хиляди години в хода на историята. Първият път нашите прадеди не са били нищо повече от стадо странстващи животни. Те са ни превърнали в хора.