— Ти беше Кристофър Томас.
Той се обърна и закрачи към мерцедеса. Зад тях бяха спрели коли, от някои бяха наслизали хора. Щом го видяха, те замръзнаха. Без да им обръща внимание, Нън полека извади пистолета си от кобура, постави предпазителя и положи оръжието на земята. От мястото си вече виждаше полицейските коли — бяха две, следвани от линейка; ярките им сини и червени светлини проблясваха на фона на нощта. Той вдигна ръце на тила си със сплетени пръсти. Първата полицейска кола закова пред него, от нея изскочиха двама униформени. Бавно, понеже цялото тяло го болеше, Нън се смъкна на колене.
Когато докосна студената земя, докато полицаите тичаха към него, а хладният вятър галеше лицето му и светлините на Сан Франциско блещукаха през мъглата, той чу звука. Зад гърба му протяжно, като ленива прозявка на някакво чудовище, изскърца метал; внезапен порив на вятъра удави нещо, което приличаше на човешки вик.
Но едва когато чу плясъка някъде долу, Нън си позволи да се усмихне.
Маркъс Сейки
Дневникът на Джон Нън — последна бележка
Няколко дни прекарах в ареста. Полицаите ми зададоха стотици въпроси. После още стотици. Не разполагах с всички отговори, но знаех достатъчно. Знаех например, че Кристофър Томас е инсценирал смъртта си. И че това е станало със съучастието на Питър Хюсън. И със съдействието на Арти Руби, който бе уредил изпращането на „Желязната дева“ в Германия. И че впоследствие Стан Балард бе работил заедно с Питър, за да станат и двамата мултимилионери за сметка на децата на Роузмари Томас.
Знаех и друго: че нищо от това нямаше каквото и да било значение. Защото не можеше да върне Роузмари.
Тони Олсън даде показания в моя защита. Той имаше значително влияние пред полицейското управление на Сан Франциско, а и неколцина от бившите ми колеги се бяха застъпили за мен. После Тони събра още веднъж всички и ги накара да разкажат всеки каквото знае, или си мисли, че знае.
Бел Макгуайър описа как някакъв непознат, за когото сега се предполагаше, че е бил Кристофър Томас, я бил нападнал в ателието й и показа червената следа на шията си, където я бил порязал с нож за изстъргване на боя. Нейният съпруг Дон потвърди случилото се, като каза и добра дума за мен. Не знам защо го направи. Може би сам се бе надявал да открие и накаже Кристофър и ми беше благодарен, че аз го бях направил вместо него.
Питър си призна, че двамата с Кристофър бяха продавали крадени произведения на изкуството в Европа и Азия в течение на цели десет години, докато всички бяха смятали Кристофър за убит. Алчността не знае граници. Той разкри също, че Томас бил организаторът на въоръженото нападение в музея, както и че лично Томас бил мъжът, нападнал Хейл Пратчет по време на възпоменателната среща, за да създаде паника и да вкара фалшивите полицаи в сградата. Разбира се, за всичко той обвиняваше Кристофър, който едва ли не го принуждавал към съучастничество. Аз дори не си дадох труда да го попитам как е възможно човек да бъде принуден със сила да извърши подобни чудовищни престъпления. На всичко отгоре Питър ме обвини, че съм отишъл неканен на яхтата му и съм го заплашвал с оръжие, с което се надяваше да ме накисне пред властите. Успя за около минута, колкото ми бе нужно да обясня, че по този начин съм изтръгнал информация за местонахождението на Кристофър, която ми е помогнала да го открия.
Делото срещу Питър се влачи вече повече от година. Адвокатът му пледира, че доказателствата срещу неговия клиент били изтръгнати със сила от мен — бивше ченге, което му имало зъб. Със сигурност ще ме призоват като свидетел и няма да отричам какво направих с него, но се надявам окръжният прокурор да е мъж на място и да направи така, че самопризнанията му да бъдат използвани срещу него.
Ханк Закарайъс се сдоби с нов сюжет за статия.
ЕКЗЕКУТИРАНА Е НЕВИННА ЖЕНА
Това заглавие се появи в множество вестници навсякъде из страната и след публичното оневиняване на Роузмари Томас щатът Калифорния освен опозорен беше принуден да изплати на децата й неизвестно колко милиона долара обезщетение. Ханк също бе отмъстен и репутацията му бе възстановена; чувам, че бил сключил седемцифрен договор с издател за книга, която да съдържа цялата истина, но когато ми се обади за интервю, аз му отказах. Надявам се да е разбрал защо.
Стан Балард е с отнет адвокатски лиценз и го очаква дело. Освен това Сара го напусна.
Сара.
Тя каза на полицията как е била нападната в пробната на универсален магазин и едва по-късно си дала сметка, че нападателят й е могъл да бъде само Кристофър Томас. Аз й бях бесен, защото го бе скрила от мен.
Читать дальше