Майкъл Ридпат - Хищникът

— Но в това няма никакъв смисъл — каза Меган.

— Има. То означава, че е имало нещо друго, което Маркъс е имал право да узнае.

— Нещо друго ли?

— Да, друго.

— Но какво?

— Нямам представа.

Минаха по моста и тръгнаха към Бекс.

— Сетих се нещо — каза Меган. — Знаеш ли, че Алекс взимаше наркотици?

— Не — отговори Крис и смръщи вежди.

— Взимаше. И го хванали. На някакви тестове след изпитите открили следи от кокаин в пробата му.

— Тест за наркотици ли? О, да! Имаше някакъв медицински тест за американските курсисти след последния изпит. Значи тогава е било!

— Да. Ерик ми каза.

— Не знаех, че Алекс е вземал наркотици.

— Много хора го правят — каза Меган.

Крис изсумтя.

— Не разбирам нищо от наркотици. Четеш в пресата, че това се случва навсякъде около теб, но аз не съм се сблъсквал с това. Въпреки че веднъж хванах Иън. — Той си спомни как Тамара влезе в спалнята на Иън и смущението му, сетне се сети и за собственото си притеснение, когато и Тамара взе наркотик. — Иън имаше голям късмет, че не го тестуваха.

— Може би Ленка е знаела за това — предположи Меган. — Може би е искала да каже на Маркъс точно това.

— Но защо? Не ми се вярва това да е нещото, което Маркъс имал „право да знае“.

Меган поклати глава.

— Сигурно не. Но това е още една причина да го потърсим. Чувал ли си се пак с него?

— Той е уплашен — каза Крис. — Не иска да ми даде адреса си. Не иска да го открия.

Меган го погледна и каза:

— Това е доста странно.

И Крис за пръв път се запита дали Маркъс наистина няма основание да се страхува. И ако да, дали самият той не трябва също да е уплашен.

Продължиха да се разхождат край реката, докато не се спусна мракът. В тъмното стигнаха до една кръчма — „Форт свети Джордж“, самотно заведение до речния бряг, и вечеряха на светлината на огъня в камината.

После той я изпрати и тя го покани да пият кафе. В стаята й беше топло и уютно, а навън нощта бе студена и влажна. Разговаряха до късно и Крис не искаше вечерта да свършва. Меган също.

И той остана при нея.

Крис се опита да намести лакътя си на облегалката на креслото, но едрият мъж до него — четеше компютърно списание — не се трогна от това. От другата страна на Крис едно дребно слабо момче трескаво играеше на карти с брат си. Крис не успяваше да вникне в монографията върху макроикономическото регулиране на балтийските страни, която лежеше в скута му. Наруга се за опитите си да чете икономика по време на пътуване. Ленка отказваше да го прави и дори се ядосваше от опитите на Крис да пътува по този начин. Но след като „Карпейтиън“ беше в такова бедствено положение, той изпитваше вина заради скъпия си билет в бизнес класата. Глупаво. Хиляда лири тук или там нямаха никакво значение за оцеляването на „Карпейтиън“. Така и така му се бе наложило да купи скъп отворен билет. Пътуването до Хартфорд за срещата с Руди Мос щеше да е лесно, но не се знаеше колко време ще му отнеме откриването на Маркъс Луброн или научаването на нещо повече за наркотичния проблем на Алекс.

Крис се отказа от балтийските страни, облегна се назад, затвори очи и се замисли за Меган. Бяха прекарали страхотен ден и страхотна нощ. Помнеше уханието й, меката й кожа, косата й до лицето си. Тя събуди в него нещо, което не бе преживявал от дълго време. От дните с Тамара. Не, беше различно от начина, по който се бе чувствал с Тамара. Бе нещо ново и много по-хубаво. Имаше още толкова неща, които искаше да узнае за нея, макар вече да знаеше, че я познава много добре. Да е с нея изглеждаше съвсем естествено. Той се надяваше да я вижда много по-често; не — бе решен да я вижда по-често.

Помисли за нея и Ерик и за момент се запита дали може да се сравнява с него. Но само за момент. Съперничеството с Ерик беше безсмислено — Ерик винаги побеждаваше във всичко и най-добре беше да приеме това като факт. Намръщи се заради единствената си глупава забележка през нощта. По някое време в малките часове, когато се любиха за втори път, той спомена Ерик. Тя се стегна и после го попита дали никой не му е казвал да не обсъжда стари любовници с нови. Той помисли за Дънкан и Пипа и се почувства като идиот. Простъпката му скоро бе забравена, но стана ясно, че темата Ерик е табу за Меган.

Крис се усмихна при мисълта, че ще я види отново. После момчето отдясно го сръга в ребрата с острия си лакът.

Арогантността на Руди Мос беше вече зряла. Преди той бе наперен или подлизурко, в зависимост от компанията. Изминалите десет години му бяха придали определен авторитет. Неговата закръгленост бе трансформирана в преждевременна тлъстина на човек на средна възраст. Използваше ефектно дългия си нос, като държеше глава под нужния ъгъл, за да може да гледа надолу към събеседника си. Беше експерт и в многозначителното мълчание — пауза, която даваше да се разбере, че само той знае правилния отговор и се колебае дали да го разгласи. Крис не можеше да го понася.