Майкъл Ридпат - Хищникът

— Чувал ли си за някой си Маркъс? — попита той.

— Маркъс? Не. Да не е Маркъс Нийл, който работи за „Харисън Брадърс“?

— Не. Този е американец. Висок, слаб, дългокос.

Дънкан поклати глава.

— Не.

Крис забеляза, че Дънкан е нащрек. И имаше защо.

— Миналата седмица ходих в апартамента на Ленка — каза той.

Дънкан само изсумтя.

— Срещнах се с един от съседите й. Той каза, че те е виждал да се навърташ там.

— Аз?

— Описанието му доста приличаше на теб. Каза, че си заговорил Ленка, а тя побягнала.

Дънкан не отговори. Крис чакаше.

— Вярно е — каза Дънкан накрая. — Когато нещата с Пипа се влошиха, се опитах да се свържа с Ленка. Тя не искаше да ме вижда. Но аз не се отказвах. Беше твърде важна за мен, за да се откажа.

— Значи си я притеснявал?

— Не. Понякога я гледах от разстояние, но не мисля, че тя ме забеляза. Писах й. И няколко пъти я заговорих като в случая, за който споменаваш. Но не съм я „притеснявал“. Не съм й се натрапвал, ако имаш предвид това. — Той се усмихна. — Това е смешно. През седмицата преди да умре тя ми се обади. Искаше да ме види. Каза, че трябвало да ми каже нещо важно. Срещнахме се в някакъв бар близо до офиса ви.

— И какво беше важното?

Дънкан въздъхна.

— Не знам. Мисля, че пак се издъних. Исках да й кажа толкова много неща… Тя се опита да ме спре, но аз имах нужда да ги кажа. Мисля, че прекалих. И тя си тръгна.

— Без да ти каже нищо?

— О, каза ми, че няма абсолютно никакъв шанс да се съберем — горчиво въздъхна Дънкан. — Това беше последният път, когато я видях, и това бяха последните й думи. — Очите му се напълниха със сълзи.

— По дяволите, Дънкан! Не разбираш ли, че е щяла да ти каже нещо много важно? Защо не си я изслушал, за бога?

За момент Дънкан изглеждаше изненадан от гнева на Крис. После изражението му пак стана примирено.

— Вече няма значение. Твърде късно е.

Крис се наведе напред.

— Чуй ме, Дънкан. Аз знам кой е Маркъс, макар ти да твърдиш, че не знаеш. Той е брат на Алекс Луброн. Ленка му е изпратила писмо по интернет, в което му казва, че иска да му съобщи нещо, а е искала да говори и с теб. — Крис внимаваше да не споменава за Иън. Ако Дънкан разбереше за връзката му с Ленка, това можеше сериозно да го разстрои. А Крис искаше Дънкан да е колкото е възможно по-спокоен. — Мисля, че е във връзка със смъртта на Алекс. Кажи ми сега, имаш ли някаква представа какво е щяла да каже Ленка на Маркъс?

Дънкан въздъхна и затвори очи.

— Знам кой е Маркъс. Всъщност той дойде да ме види. Току-що бе говорил с Ленка в офиса ви. Тя му казала, че аз съм ударил Алекс на яхтата и той паднал в морето. Маркъс ме чакаше пред офиса. Сгащи ме на път за вкъщи. Крещяхме си на улицата.

— Той какво каза?

— Каза, че знае какво се е случило. Попита дали е истина. Попита защо. Попита защо съм мълчал. След това ме засипа с куп обиди.

— И ти какво направи?

Дънкан въздъхна.

— Мълчах си. Знаеш, че никога не съм искал да го пазя в тайна. Искам да кажа, че беше много мило от ваша страна да постъпите така, и знам, че щях да свърша зад решетките, но Маркъс имаше право. Не беше честно той да не знае какво се случи.

— Може би — изръмжа Крис.

— После уж се успокои, но изведнъж замахна да ме удари. Обърнах се и побягнах. Не исках да се бия с него.

— И какво мислиш, че ще направи? — попита Крис. — Мислиш ли, че ще отиде в полицията?

Дънкан сви рамене.

— Може би. Не знам.

— Защо не ми каза? Защо се преструваше, че не го познаваш?

Дънкан въздъхна.

— След всичко, което направихте, за да запазите нещата в тайна, не исках да призная, че съм ви разочаровал. Просто се надявах Маркъс да си отиде.

— Но защо не го отрече?

— Беше прекалено късно. Ленка вече му бе казала. Освен това той имаше право да знае.

Да, той имаше право да знае. Беше го казала и Ленка. Добре, сега вече знаеше. И Крис нямаше представа какво щеше да направи с тези сведения.

Прекара целия следващ ден в офиса само с една почивка, за да обядва с Халид, клиента на Дънкан, в един ресторант на площад „Девъншър“. Халид закъсня с двайсет минути, но когато пристигна, на лицето му се беше изписала усмивка. Беше на възрастта на Крис, хубаво облечен и с малки мустачки, топли кафяви очи и дежурна усмивка. Започнаха с типичните пазарни клюки. Оказа се, че Халид е приятел на Фейсал, саудитеца от програмата за обучение на Крис, който сега очевидно ръководеше голям инвестиционен фонд в Залива. Келнерката пристигна и Халид пофлиртува експертно с нея преди да поръча рибата си, приготвена по специален начин. Без вино.