Майкъл Ридпат - Хищникът

— Ти си я излъгал, нали? — процеди той през стиснати зъби.

— Какво искаш да кажеш?

— Защото е спала с теб, ти си й продал куп боклуци и си си писал актив за продажбата. И сега, когато е мъртва, мислиш, че няма да има възмездие.

— Това просто не е вярно.

— Какво става тук? — излая един остър глас зад Крис. Беше Хърби Екслър.

Чувството на отвращение стана непоносимо.

Крис се обърна към стария си шеф.

— Ти вероятно си го подучил за това. Е, добре, можеш да вземеш облигациите на „Юрика телеком“ и да си ги завреш в задника. Това важи и за двама ви.

— Вън! — изсъска Екслър. — Махай се веднага! И не искам да те виждам никога повече в тази сграда.

— Тръгвам си — каза Крис, излезе от заседателната зала, мина под погледите на стотина брокери и дилъри и влезе в асансьора.

Меган го чакаше в „Дрейтън Армс“ с халба горчива бира. На Крис му допадаше това, че американките поръчват халби — те го смятаха за английски маниер и явно не се тревожеха, че може да изглежда неподходящо за дами.

— Съжалявам, че закъснях — извини се той. — Отдавна ли чакаш?

— Десет минути.

— Само момент да си взема и аз една.

Крис се върна от бара с халба и отпи дълга глътка.

— Ммм!

— Вкусна е — каза Меган.

— Радвам се, че ти харесва. Как мина денят?

— Чудесно. Бях в галерията „Тейт“ за модерно изкуство. Посетих и „Уолъс“ и Международния съвет на архивите.

— Всичко това за един ден?

— Какво да кажа? Обичам изкуството. Вие го имате в изобилие в Лондон. А ти?

— Боже! — отвърна Крис и поклати глава. — Ужасен ден. Изгубих го с един човек и мисля, че пропилях единствения си шанс да се отърва от една катастрофална облигационна позиция.

— О! — възкликна Меган.

— Съжалявам — усмихна се Крис. — Не искам да те натоварвам с професионалните си проблеми. Но може да ти се стори интересно. Помниш ли Иън Даруент?

— Той беше с нас на яхтата, нали? Скочи в морето след Алекс. Англичанин. Тих. Доста привлекателен.

Крис се намръщи.

— Това не мога да кажа. Но изглежда, и мнението на Ленка е било такова. — Той обясни какво беше открил.

За голямо негово разочарование Меган не изглеждаше изненадана.

— Не ти ли се струва странно, че тя и Иън са спали заедно? — попита я той.

— Всъщност не. Ти познаваше Ленка — отговори Меган. — А аз помня Иън.

— Фактически не знам много за тази страна от живота й. Тя не разговаряше с мен за тези неща. И аз не питах.

— Вероятно си постъпил умно.

Но сега Крис не можеше да сдържи любопитството си.

— Значи е спала с доста мъже, така ли?

— Ако кажа „да“, няма да е честно — отвърна Меган. — Разговаряхме понякога за мъже, особено когато бяхме на почивка в Бразилия. Тя каза, че често минават месеци без секс, а после се срещала с двама или трима мъже последователно. Обичаше мъжете, обичаше и секса, но ненавиждаше идеята да се обвързва. Вероятно може да се каже, че беше объркана. И понякога избираше най-странните типове. Сигурна съм, че Иън далеч не е толкова ужасяващ, колкото някои от тях.

Крис поклати глава.

— Щастлив съм, че не знаех нищо за всичко това.

Меган го изгледа внимателно над халбата си.

— Ами ти?

— Какво искаш да кажеш?

— Съжалявам — каза Меган. — Не исках да намеквам за нищо. Просто вие явно се харесвахте и…

— Няма нищо. Наистина се харесвахме. И не мога да отрека, че тя беше привлекателна жена. Но някак си никога не съм я приемал като такава. Предполагам, че просто ми бе твърде добра приятелка. Винаги съм смятал, че е неподходяща за мен. Ако бях опитал нещо и тя ме бе отблъснала, това щеше да е ужасно. Дори по-лошо — ако бяхме тръгнали заедно, това нямаше да трае дълго и тогава бих загубил добър приятел. Не, така се чувствахме много по-добре.

— Може би. — Меган го гледаше преценяващо.

— Ленка спомена ли ти нещо за връзката си с Иън? — попита той. Чувстваше се неудобно под погледа й.

— Не. Проведохме само онзи единствен разговор миналата седмица. Не каза нищо. Но ми се стори малко притеснена.

— Притеснена ли?

— Каза, че се било случило нещо, за което искала да разговаряме, когато пристигна. Не каза обаче какво.

— Съвсем нищо ли? Беше ли нещо, свързано с работата?

— Не знам. Бях любопитна, разбира се, но помислих, че ще разбера, като пристигна.

— Хм. Тя спомена ли „Юрика телеком“?

— Не.

— Или някой си Маркъс?

— Маркъс? Не. Кой е той?

— Един висок слаб американец, дошъл да се срещне с нея в офиса ни миналата седмица. Явно доста я е разтревожил. Но нямам представа кой е.