Майкъл Ридпат - Хищникът

— Добре съм — изръмжа Иън. — Наистина се чувствам доста добре.

— Изненадана съм, че след снощи си успял да отидеш на работа — каза Ленка с порочния смях, който Крис така добре познаваше. Той погледна Иън.

Иън сви рамене. Бари гледаше компютърния екран. Макар че полагаше усилия да запази хладнокръвие, Иън очевидно бе смутен.

— Ти искаше да го чуеш.

Така беше. Крис пое дълбоко дъх и продължи да слуша.

— По-издръжлив съм, отколкото ме мислиш — каза Иън от високоговорителя.

— О! — възкликна Крис, въртейки очи в смесица от неудобство и гняв.

Иън не му обърна внимание. Но на записа каза:

— Помисли ли за облигациите на „Юрика телеком“?

— Да. Възнамерявам да купя двайсет и пет. Ще има ли някакъв проблем да ги получа?

— За теб съм готов на всичко — каза Иън.

— Сериозно. Има ли начин да получа отбивка в цената?

— Не. Тази емисия не върви много добре.

— Какво става с играта за придобиване на собственост? — Крис наостри уши. Иън забеляза реакцията му.

— Никой друг не знае за нея.

— Но това явно е уредено, нали?

— Така мисля — отговори Иън. — „Радафон“ иска да разшири централноевропейската си мрежа. „Юрика“ има всички необходими договори. „Радафон“ трябва само да ги купи.

— И тогава аз ще притежавам кредитен риск на „Радафон“ с доходност от дванайсет процента.

— Точно така.

— А ти сигурен ли си, че тази смяна на собственост ще се осъществи?

— Пътувах цяла седмица с тези хора. Те смятат, че това ще стане, и то скоро. Нямаш ли ми доверие?

— Разбира се, че ти имам — отвърна Ленка. — И знаеш ли защо? — Порочната нотка пак се промъкна в гласа й.

— Защо?

— Защото ако ме лъжеш, лично ще се погрижа твоят малък Иън да не става вече за нищо.

Въпреки че това трябваше да бъде заплаха, Ленка го каза така, че прозвуча повече като покана.

— Е, това е нещо, което не бих искал да се случи — съгласи се Иън. — Мисля, че няма за какво да се безпокоиш.

— Добре — продължи Ленка, превръщайки се отново в бизнесдама. — Запиши ме за двайсет и пет.

— Окей. Оценяваме ги утре следобед. Тогава ще потвърдя, че получаваш всичките двайсет и пет. Някакъв шанс да те видя довечера?

— Ненаситнико — каза Ленка, — аз съм заета.

— Заета ли? Какво ще правиш? — попита Иън с нотка, която би могла да се приеме като ревност.

— Много ти се иска да знаеш — отговори Ленка и затвори телефона.

Крис и Иън се спогледаха. И за двамата беше неудобно да слушат Ленка да говори по този начин. Но Крис го интересуваше повече казаното от нея. Нищо чудно, че Иън не искаше той да чуе записа. Не ставаше дума за разкриването на тяхната връзка. Записът разкриваше и факта, че Иън снабдява Ленка с вътрешна информация.

„Радафон“ беше една от трите големи европейски мобилни телефонни мрежи. Ако те купеха „Юрика телеком“, цената на облигациите щеше да скочи. „Карпейтиън“ щеше да реализира хубава печалба от инвестицията от двайсет и пет милиона евро. Както Ленка му бе съобщила, когато й телефонира в Прага, имаше сериозна новина.

Крис погледна Бари. Ушите му прогресивно се зачервяваха в течение на прослушването. Крис смътно го помнеше. Той беше типичен служител от „Информационни технологии“. Можеше и да е помислил за възможността Иън да е снабдил Ленка с прекалено много информация, но сигурно се бе впечатлил много повече от характера на връзката между тях. До края на деня машината за клюки в „Блумфийлд Уайс“ щеше да разполага с обилен нов материал.

— Е? — попита Крис, след като Бари напусна стаята.

— Какво мога да кажа? Чувствам се неудобно.

— Не за това. „Радафон“.

— Ох. „Радафон“.

— Ще купи ли „Радафон“ „Юрика телеком“?

Иън мълча дълго. Накрая, изглежда, се реши.

— Възможно е.

— Но още няма сигнали?

— Никакви.

— Разполагаш ли с някакви конкретни доказателства за такава придобивка?

— Ти чу записа — отвърна Иън. — Всичко е само предположения.

— Не си виждал мениджъри на „Радафон“ да разговарят с някого от „Юрика телеком“?

Иън поклати отрицателно глава.

— Ами някои от твоите момчета в корпоративните финанси?

— Няма как да знам.

— Тя просто се довери на предчувствието ти, така ли?

Иън се усмихна.

— Така изглежда.

На Крис му дойде много. Смъртта на Ленка, настояването на Руди да изтегли парите си, падането на цената на облигациите на „Юрика телеком“, брокерската зала на „Блумфийлд Уайс“ и сега откритието, че Иън и Ленка са имали интимна връзка — всичко това се смеси в някаква кухина дълбоко в него и той изпита прилив на отвращение.