Майкъл Ридпат - Хищникът

— Но, Меган…

— Повярвай ми, Крис. Моля те.

Крис я гледаше объркано. Не я разбираше. Но беше сериозна. И той щеше да направи така, както искаше тя.

— Добре — съгласи се Крис накрая. — Но ако се уплашиш или просто искаш да поговорим, обади ми се.

— Разбира се. — Тя го целуна по бузата. — Благодаря ти. — И си тръгна.

Меган не можа да заспи. Отначало дори не се опита. Преоблече се в тениска, избута дивана до вратата, сложи една лампа на страничната облегалка, така че да падне, ако диванът се помести, отвори прозореца на спалнята, за да я чуят, ако изпищи, и се пъхна в леглото.

Беше сигурна, че неканеният гост няма да се върне поне тази нощ. Трябваше само да си го повтаря и нямаше да я е страх.

Но така защитена в малката си крепост, тя искаше да размишлява.

Следобедът с Ерик изобщо не бе преминал така, както го бе планирала. Ерик изобщо не приличаше на дебел инвестиционен банкер; изминалите десет години дори го бяха направили по-привлекателен. Беше внимателен и мил. Споменът как беше тотално, безнадеждно влюбена в него, я връхлетя. Тя беше имала приятели и преди, в гимназията и в колежа, но той бе първият мъж, когото обичаше истински. Вероятно единственият мъж, когото изобщо щеше да обича някога. Сега се питаше дали въобще е спирала да го обича.

Бе се държала ужасно с Крис, като го отпрати по този начин. Но трябваше да го направи. Не можеше да спи с него в сегашното си объркано състояние. Това щеше да е повърхностно и нечестно. И последното нещо, което искаше да направи, бе да му каже истинската причина, поради която искаше да остане сама тази нощ. Крис не бе направил нищо лошо и тя го харесваше. Ерик беше сянка от миналото и тя искаше да го задържи там.

Наистина ли? Ерик намекна, че нещата с Каси не вървели добре. Меган бе сигурна, че се е оженил за нея по погрешка. Каси беше красива, с добри връзки и сигурно бе безупречната съпруга, но не можеше да има същата връзка с Ерик, която имаше Меган. Сега, твърде късно, той сигурно го разбираше.

Меган се обърна на другата страна и се сгуши под одеялата. От отворения прозорец духаше студен вятър.

За какво мислеше тя? Ерик беше женен, за бога! Съзнаваше, че чувствата й са объркани. И причините бяха разбираеми — ножът и Ленка. Търсеше стабилност, опитвайки се да пресъздаде един щастлив период от миналото си. Залъгваше се.

Трябваше да говори с някого и знаеше с кого. С Ленка. Ленка щеше да разбере чувствата й и да й даде добър съвет. Но Ленка вече я нямаше. Мъката погълна Меган.

Отвори очи. Може би беше заспала за малко. Стори й се, че чува скърцане от всекидневната. Скочи от леглото и се промъкна до вратата на спалнята. Погледна в затъмнената всекидневна. Нищо.

Опита се отново да заспи, но не успя. Неясният образ на непознатия неканен гост на сантиметри от лицето й я караше да отваря очи всеки път, когато ги затваряше. Накрая се предаде и отнесе възглавницата и завивката си във всекидневната. Махна лампата и се сви на дивана. Сега, когато знаеше, че ще бъде събудена моментално от всеки, който опита да отвори вратата, се почувства в безопасност и заспа.

Иън напусна хотел „Джордж Пети“ веднага щом плати сметката и си намери едно занемарено малко кафе на булевард „Марсо“. Седна на една маса до прозореца, наслаждавайки се на комбинираната миризма на цигари „Житан“ и силно кафе, и се опита да размишлява.

Ядосваше се на себе си, че бе загубил инициативата, и на Ерик, защото я бе поел. От самото начало Ерик поръчваше музиката.

Спомни си онази нощ преди десет години, ужаса от падането на Алекс зад борда, пиянския еуфоричен подтик към героизъм, който го накара да се хвърли в морето след Алекс, студената вода и високите вълни. Иън не беше лош плувец, но не можеше да види нищо в развълнуваното море, освен кърмата на яхтата, която се отдалечаваше към Лонг Айланд — а след момент дори тя изчезна. Той плуваше сред вълните и викаше Алекс, но не чуваше нищо, само водата кипеше около ушите му.

После, след няколко минути паника, забеляза една ръка, вдигната над вълните. Заплува към нея и видя сред вълните двама души, които неистово пляскаха във водата. Отначало помисли, че единият се опитва да спаси другия. След това, когато се приближи, видя една глава да изплува над повърхността и две ръце да я натискат надолу. Иън доплува по-близо. Сякаш му трябваха векове за това усилие. После, когато се озова на гребена на една вълна, видя само една останала над водата глава. Ерик. Извика го, но Ерик се обърна и бързо заплува в противоположна посока.