Патрик Линч - Застрахователи

— Моля?

— Лиз, имам предвид. Имаше и други. В някои отношения Елиот беше много, хм… много лош човек. Няма друга дума за такъв егоизъм.

Алекс кимна. Чувстваше се неловко да разговаря за сексуалните похождения на Елиот. Не й се искаше да си спомня инцидента на коледното тържество.

— Трябва да призная, че повече… не зная, повече ме удиви историята с парите — каза тя.

— Да — продължи да кима Уайт. — Но… определено не може да е вярно.

— Имал е намерение да замине за Европа заедно с Лиз — убедено отвърна Алекс.

— Да замине за Европа? — Той сви рамене. — Но как? Откъде са се появили парите? Откъде биха могли да се появят?

— Нямам представа. Мисля си за това от… всъщност от седмици. Според мен…

Тя се вгледа в лицето му и осъзна, че идеята й ще прозвучи абсурдно. Шефът й бе свикнал да работи с доказуеми факти, не с откачени предположения.

— Какво? — попита Уайт.

Алекс се зачуди как да започне.

— Някога забелязвал ли си нещо странно в Нойман или Брейди? Или в Маккормик?

Той се изправи и се приближи до огъня. Ъгълчето на устата му потрепери.

— Какво да съм забелязвал?

— Не зная как да се изразя, но… мислех си, че просто си въобразявам, но днес следобед… Маргарет Елиот каза…

— Какво? Какво ти каза?

— Че след замогването на „Провидънс Лайф“ хората във фирмата, поне членовете на борда, започнали да се следят. И атмосферата в компанията внезапно се променила.

Уайт я погледна озадачено.

— Съжалявам, Алекс, не съм сигурен, че те разбирам.

Тя поклати глава.

— Не, вината е моя. Опитвам се да обясня нещо без… просто заобикалям най-важното.

— Ами недей. — Той пак седна на стола си и внимателно я изгледа. — Просто ми разкажи всичко.

Алекс протегна ръце, като че ли му показваше нещо — кутия, в която бяха скрити всичките й объркани впечатления.

— Добре. Добре. Логично. Елиот е имал всички онези пари. Несъмнено. Има доказателства, банкови съобщения.

— Виждала ли си ги?

— Не, но…

Уайт кимна да я насърчи да продължи.

— Така че ето какъв е проблемът. Имаме мултимилионер, който продължава да ходи на работа. — Алекс сви рамене, като че ли нямаше нужда от повече обяснения. — Или е откачен, или…

— Крадец — довърши изречението Уайт.

— Точно така. — Тя се усмихна, зарадвана, че толкова бързо е стигнал до същото заключение. — Това е най-вероятният извод. Елиот е постъпил в „Провидънс Лайф“ през осемдесет и пета и съвсем скоро след това компанията започва да изплува. Но нещо се променило. Поне според Маргарет Елиот. Сякаш нещо отровило живота им.

Уайт запремигва и се замисли.

— Предполагам, че ако е присвоявал пари от фирмата, може да се очаква нещата да се влошат, включително по отношение на брака им. Съжалявам, Алекс, но всичко това е малко мъгляво.

Тя раздразнено поклати глава. Шефът й имаше право, разбира се: наистина беше мъгляво.

— Добре, да се спрем за момент на парите — каза Алекс. — Откъде са дошли? Освен ако всички в „Провидънс Лайф“ не участват в някаква голяма измама, което не е много вероятно, все някой щеше да забележи липсата на десет милиона. Нали?

Уайт сви рамене.

— Така че — продължи тя — парите може да не идват от компанията. Може да минават през нея. Мръсни пари. Пари, които трябва да влязат в електронната банкова система.

— Да бъдат изпрани — прибави той.

За миг й се стори, че Уайт ще избухне в смях. Алекс се облегна назад.

— Да — не особено убедително отвърна тя.

— Трябва да отбележа, че това е доста…

Той се почеса по бузата и стисна устни. Не й вярваше.

— Значи никога не си… — Изведнъж й стана горещо. — Никога не си мислил…

— Не, всъщност не. — Уайт се загледа в ръкава на пуловера си. — Двамата с Уолтър Нойман… хм, никога не сме си допадали. Но не ми прилича на перач на пари. Пък и може да има друго обяснение за парите. Ако действително съществуват. Наследство от богат чичо, печалба от лотарията или нещо подобно.

Той се засмя и си наля още чай. Алекс също се усмихна.

— Но това недоразумение — внезапно възвърнал сериозността си, продължи шефът й — е обезпокоително. Мога да си го обясня само с някаква интрига на Нойман.

— Какво искаш да кажеш?

— Пенсионирането на Гьобърт предизвика страхотно напрежение. Можеш да си представиш. Тая история с теб и… и Елиот, тази грешка — поведението на Нойман спокойно може да е резултат от всичко това. Той знае колко много те ценя. Плановете ми за теб. Не крия факта, че ти и хората като теб сте важни за бъдещето на „Провидънс Лайф“. Кой го знае? Може да се опитва да дискредитира отдела. С други думи, мен.